Лиляна Стефанова е родена на 17. 04. 1929 г. в София, в семейство на учители. Израства в дом с богата библиотека и духовни ценности. Висше образование получава в Москва - постъпва в ГИТИС (Държавния институт за театрално изкуство), специалност режисура, но скоро след това е приета в Литературния институт „Максим Горки”. Специализира в Лондон (1965-1967). Завършва писателската програма при Държавния университет в Айова, САЩ (1980). Още ученичка в гимназията, печата първите си стихове във в. „Литературен фронт” с главен редактор Н. Фурнаджиев. Като студентка издава първата си книга стихове (изд. „Народна младеж”), по същото време преведена на руски от П. Антоколски, М. Алигер, Ю. Друнина, Вл. Солоухин и др., която излиза и в Москва. Руската литературна критика я посреща много положително. През 50-те години на 20 век младата българка е в кръга на големия руски поет Павел Антоколски заедно с Окуджава, Е. Евтушенко, Б. Ахмадулина и др. Авторка е на повече от 50 книги поезия, проза, есеистика, пътеписи, творби за деца. Нейни стихове са преведени на 31 езика, общият тираж на книгите й достига един милион екземпляра. Десетки чуждестранни периодични издания са публикували нейни творби. У нас и в ред други страни като Индия, Великобритания, Русия, Сърбия, Чехия, Алжир и Полша изнася свои авторски рецитали. Между книгите, които й носят най-голяма известност и признание, са „Обич и мъка”, „Една есен в Америка”, „Вулканите на Мексико димят”, „Душите ни са заедно”, „Пиша - значи обичам”, „Япония без кимоно и ветрило”, „След полунощ”, „Болка на глас”, „Бях, за да бъда”. Била е председател на Кабинета на младия писател (1957-60), редактор във в. „Литературен фронт”, зам. гл. редактор на сп. „Септември”(1964-1967), основател и гл. редактор на сп. „Обзор”(с емисии на английски, френски, испански и руски - 1968-1988), зам.- председател на СБП, председател на Столичния съвет за култура (1977-1980), зам.-министър на МНП (1980-1084), главен редактор на в. „Литературен фронт”(1988-1989), председател на българския П.Е.Н-клуб (1980-1990) и секретар на Културната комисия на Международния комитет за европейска сигурност и сътрудничество в Брюксел. Участва в големи световни писателски форуми, срещи, конгреси на П.Е.Н. и на МАЛК в Ню Йорк, Токио, Париж, Лондон, Кеймбридж, Мадрид, Рим, Каракас, Хелзинки, Блед, Пекин, Шанхай, Тбилиси, Монреал, Сеул, Торонто, Брюксел, Хамбург, Сан Марино, Лион, Лугано, Дакар, Маалстрихт. Създава многосерийната телевизионна поредица „Отново повикана обич” (1988) - портрети на наши поети, някои от които зазвучали отново след десетки години забрава или забрана. През 2006 г. издателство „Захарий Стоянов” предприе издаването на избрани произведения на Лиляна Стефанова в 7 тома. До момента са излезли 5 тома. Под печат е 6-ти том. Лиляна Стефанова е носителка на най-престижните литературни награди, между които са: Награда на СБП за „Една есен в Америка” (1964), за „След полунощ” (1981), за „Още и още” (2009); Националната Димитровска награда (1971); наградите „София” за поезия (1975) и за сценарий (1978); Националната награда „Станка Николица” (1976); Националната награда за поезия „Яворов” (1983); Наградата на Съюза на българските преводачи (1984); Награда на Съюза на Московските писатели (2008); Националната награда „Дора Габе” (2008). Умира на 1 август 2021 г.

Публикации:

Поезия:

ТЪГА / брой 25 януари 2011

ДА СИ ДО МЕН/ брой 104 март 2018

Преводи:

Юлия Друнина - КОМБАТ/ брой 128 май 2020

Критика за Лиляна Стефанова:

ЕНИГМАТИЧНАТА СЪЩНОСТ НА ТВОРЕЦА В ПОЕМАТА „ДВА ПОРТРЕТА” ОТ ЛИЛЯНА СТЕФАНОВА/ автор: Лалка Павлова/ брой 123 декември 2019

За Лиляна Стефанова:

НОВОТО ПОЗНАНИЕ ЗА СВЕТА НА НОВИЯ БЪЛГАРИН/ автор: Панко Анчев/ брой 121 октомври 2019