Лиляна Стефанова

Посивя планинската верига,
виж, към заник слънцето клони…
- Ти се усмихни.
Това ми стига.
Ти се усмихни.

- Облак прах пред пътя ни се вдига,
всичко притъмня от край до край…
- Ти ме приласкай.
Това ми стига.
Ти ме приласкай.

- Нощ, а ни една звезда не мига
върху небосклона помрачен…
- Ти да си до мен.
Това ми стига.
Ти да си до мен.