превод от индонезийски: Красин Химирски

ПАНТУНИ

Лирични индонезийски четиристишия

* * *

Малка къща на брега белее,
лее се от нея песен струнна.
Кой извая твоя стан лелеян,
та лудея от любов безумна.

* * *

Мелодия подема тихо гамелана,
замират даже птиците в гората.
В сърцето ми отвори люта рана,
при мен ела и утеши душата.

* * *

Лодка плава към безкрая,
носи се към Сурабая.
Забрави покой, забава,
само мен недей забравя.

* * *

Ако не трепкаха звездите,
нима тъй ярко месеца би светил?
Ако не ме повикаха очите ти,
как бих към теб открил пътеката?

* * *

Гори, прежуря слънцето,
въздиша вързано малаче.
Отколе, мила, все те търся,
намерил те – от радост плача.

* * *

Над реката чапла се задава,
към брега отлита и се връща.
На целувка длъжен не оставам,
на захапка дяволита също.

* * *

Не извивай рязко платноходката,
да не счупиш тънкото й върше.
Милата прегръщай, момко, кротко –
крехката снага да не прекършиш.

ХАИРИЛ АНВАР

АЗ

Когато дойде последният ми час,
не ме оплаквайте със скръбен глас.
Не ме жали и ти.

Безсмислени са вашите сълзи.

Че аз съм звяр безпътен,
от глутница пропъден.

Ако ли ме куршум простреля,
пак ще препускам в пътищата онемели.
От болка няма да простена,
а ще се нося разярено,
докато раните угаснат в мен.

И към смъртта напълно безразличен –
хилядолетия живота ще обичам.

Март 1943 г.

КРАВАНГ-БЕКАСИ

Лежим между Краванг и Бекаси,
безсилни да извикаме „Мердека”, да вдигнем пушки.
Отекват тежките ни стъпки и насън,
във бой се хвърляме и пулсът ни кънти.
В притихналата нощ говорим с вас, когато
тревожи тишината стенният часовник.
Простреляха ни млади, костите ни гният.
Не ни оставяйте далеч на бойното поле.
Което бе по силите ни – сторихме,
но делото остана незавършено.
Четири-пет хиляди убити
живота си отдадохме – кажете за какво?

И само бели разпилени кости
в наследство ви оставяме.
На саможертвата ни знаете цената.
Дали е в името на свободата,
или кръвта ни е пролята ей-така?
Не ни е съдено да знаем –
говорим в тихи нощи с вас, когато
душите плахи буди стенният часовник.
Помнете ни!
Закриляйте Бунг Карно,
пазете Бунг Хата
и Бунг Шарир пазете!
Отдавна сме превърнати във прах.
Живота озарява саможертвата ни.
Спасете нашите мечти – бъдете бдителни.
Помнете ни!
Макар да наследихте само костите ни разпилени
по бойното поле в района на Краванг-Бекаси.

СИТОР СИТУМОРАНГ

ВЕЧЕР В СЕЛОТО

Понесли глинени кани върху главите,
едва докоснали ги с ръка,
момичета в нишка се спускат
към планинската река.
Потрепват златисти листа
на късния залез в лъчите.
Блестят като ясни слънца
каните върху главите им.

Прокрадва се здрачината
над пътеката стръмна.
И светлият пясък примамва
назад към селцето сънено.
Стрехите раздиплят крила
в сребристата синева.
С искрящи луни на главите
девойките се прибират дома.

СУТАН ТАКДИР АЛИШАХБАНА

ПОБЕДА ИЛИ ПОРАЖЕНИЕ

Въпрос неуместен.
Отдавна избрал съм победата.
За други е изборът поражение –
които се жалват, когато се спънат,
които ридаят от драскотина
и в джунглата в кръг се въртят.

По пътя, извил към полето
вървя под щастлива звезда.
Тук падна ли ненадейно,
по-здрав от преди се възправям.
На удара с удар отвръщам,
стократно по-силен.

Палачът, поискал главата ми,
сакат ще се влачи до гроб,
учуден, не – изумен
от очите, спокойно притворени
в разцъфтяла усмивка.

НИРВАН ДЕВАНТО

АКУЛАТА

Не вярвайте, ако ви кажат, че акулата е кръвожадна.
Това е явно преувеличение.

Акулата е кротка риба-домошар. Обича да се кипри
и да показва острите си, разкривени зъбки.
Из плитчини крайбрежни се навърта,
любимка суетлива на жените.

Но сред вълните среща плуващи самотници,
въобразили си морето до колене.

Живее в най-просторния палат.
По нрав не е побойница и кавгаджийка.
Досаждат й тълпи от нежелани гости:
в леглото й медузи се изтягат
и сепия килимите цапоти.

Понякога, тъй просто, за респект,
искрящ плувец понечи да погали.
Ала нали носът й е току над челюстта –
завършва с кръвопускане подобна слабост.

Не би се провинила, ако максимата помнеше:
„Преди да сториш нещо, помисли за изхода!”
Но всички сме подвластни на природните закони.

Ако си мислите, че ви премятам,
ще ви разкажа: като момчурляк
видях изкормена акула,
червена риза се изтърси от корема й.

Кой ли плувец, подгонен от вражда,
я бе изгубил в морските вълни.

Акулата не ще ни отговори.
Издъхнала, не вампирясва,
а само ни оголва белите си зъби,
присвила стреснато очи в смъртта.

И нека се надлъгват опашатите лъжци.
Опасностите крият истините за живота.

РЕНДРА

СЕРЕНАДА В ЗЕЛЕНО

Пришпорвам коня,
към теб препускам,
когато месечината
изгрее – уговорен знак –
и топла нощ се спусне
от гъстия клонак.

На спомена неудържимото течение
към твоя дом ме води.
Не ще ме спрат поличби и съмнения,
ни уроки, ни камъни подводни.

Пришпорвам коня,
към теб препускам.
Нетърпеливо, зная,
ме чакаш мила.
Косите свилени разпуснала
и лунен лик склонила.

ВОЙНИШКА ПЕСЕН

Под строй отправиха ни с пушките на път,
риданията майчини не ще орлите спрат.
Вървим, от кипналата кръв опиянени,
от сребърни герои са нощите ни заслепени.

Прекрасни, казват, били островите.
Наистина прекрасни са – за младите ни кости.
Куршум гърдите ми ако разкъса –
за спомен дайте го на моя син невръстен.