Ран Босилек (истинско име Генчо Станчев Негенцов), български писател и преводач, е роден е на 26.09.1886 г. в Габрово в будното семейство на опълченец. Завършва Априловската гимназия в Габрово (1904), работи като учител в Габрово (1904-1908). Дебютира с детски стихове в списание „Светулка” (1906, Плевен). Следва славянска филология и право в Софийския университет (1908-1910), завършва право с докторат в Брюксел, Белгия (1916). Разделя се с адвокатската дейност и редактира списание „Светулка”, вестник „Врабче”, сп. „Детска радост” на издателство „Хемус” (излизало 25 г. – до 1948). Председател на Дружеството на детските писатели. Член на СБП. Приносът му за българската детска литература е огромен. Автор на “Косе-Босе” (1923), “Кумчо Вълчо” (1924), “Кума Лиса” (1924), “Чик-чирик” (1925), “Патиланчо” (1926), “Баба Меца” (1928), “Патиланчо Данчо” (1929), “Палави ръчички” (1945), “Родна стряха” (1954), “Патиланско царство” (1985) и др. Автор на известните “Родна стряха” (Бяла спретната къщурка…), “Я, кажи ми, облаче ле бяло”, “Родна реч, омайна, сладка…”. Дядо на говорителката на ЦИК и адвокатка Ралица Негенцова. Умира след кратко боледуване на 8.10. 1958 година в София.

Публикации:

Литература за деца:

ДЯВОЛЧЕТО С БЯЛАТА ОПАШКА/ брой 25 януари 2011

МАГЕСНИЦА БАБА ЗИМА/ брой 100 ноември 2017

Публицистика:

ИВАН КИРИЛОВ/ брой 110 октомври 2018

Критика за Ран Босилек:

„СИНЧЕЦ” ОТ РАН БОСИЛЕК/ автор: Калина Малина/ брой 96 юни 2017