МАГЕСНИЦА БАБА ЗИМА
МАГЕСНИЦА БАБА ЗИМА
Магесница баба Зима
зад гори палати има.
Тамо Слънчо тя отвела,
златната му дреха снела,
снежен губер му постлала,
неусетно го приспала.
Яхва сив вълк тя тогава,
през планини полетява,
низ полета се понася,
сняг, мъгли навред разнася;
вред, къде се озове,
носи студ и мразове.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 1, 1919 г.
ИЗМАМНИЦА ЕСЕН
Ей престорено засмяна
веч пристъпя есента -
мами с гиздава премяна
дървеса, треви, цветя.
Тя обкичва ги със злато
и със пурпур ги краси -
тъй ги мами, докогато
зла слана ги покоси.
И измамницата есен
се тогава развилней:
скъпи дари, радост, песен -
всичко вихром разпилей.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 9, 1919 г.
РОДНА РЕЧ
Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен,
реч на мама и на татка,
реч, що мълвя всеки ден.
Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти,
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 9, 1920 г.
ПОДЗЕМЕН ОРАЧ
Под полето кой се рови?
Кой натрупа тая пръст?
Купчинките свежи, нови
кой издигна околвръст?
Може би безброй джуджета
под земята град градят
и подземните полета
те надлъж и шир браздят.
Не джуджета чудновати,
а къртици там се врат,
зидат пръстени палати,
ден и нощ безспир орат.
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 5, 1920 г.
РОДЕН КЪТ
Бяла, спретната къщурка -
две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.
Тука, под липите стари
не веднъж играх;
тука с весели другари
радостта узнах.
Къщичке на дните злати,
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!
——————————
сп. „Светулка”, кн. 3, март, 1921 г.
КОЗАРКОВА ПТИЧКА
Сладкопойна чудна птичка
слушам всеки час -
ту обади се в горичка,
ту запее в храст.
В пек и жега тя едничка
звънко вий гласче.
Сладкопойна чудна птичка! -
на скокливата козичка
медното звънче.
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 7, 1921 г.
ПЕСЕН НА ДЖУДЖЕТАТА
Ний сме пъргави джуджета,
не запираме се час -
под вековните дървета
дирим злато и елмаз.
Багрим гъбите, цветята,
стелим вред зелен атлас,
лете ягоди в гората
пръскаме под всеки храст.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 6, 1921 г.
ТИЧАЙ, ТИЧАЙ, ЗЛАТНО КОНЧЕ
Тичай, тичай, златно конче,
златно конче, вихрогонче!
Отнеси ме зад гората,
зад гората, при зората.
Ще й двама поговорим:
утре рано тя да стане.
Над поляни и балкани
да пропъди рано мрака,
че ни дълга пътя чака,
дълга пътя без умора:
от обора чак… до двора.
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 10, 1921 г.
ГОСТ
Щърко, щърко дългокрак,
ти при нас пристигна пак.
Носиш ли ни армаган -
от далечен край избран?
- Нося слънце и цветя
и ви водя пролетта.
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 6, 1921 г.
НЕ БЪРЗАЙ, ЕСЕН ДЪЖДОВИТА
Не бързай, есен дъждовита!
При нас не идвай още ти;
когато лятото отлита,
тъй сладко слънцето трепти!
Тъй жадно сетната тревичка
ламти тогава да живей!
За сбогом сладкопойна птичка
най-свидната си песен пей!
Почакай, есен мъгловита,
не пращай още дъжд и кал.
Че бързо лятото отлита,
а аз не съм си отиграл.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 7, 1921 г.
СВЕТУЛКИ
Вечерница златочела
по вечеря злато прела.
Вретено й позлатено,
с безцен камък украсено.
Както прела, тъй заспала,
златно злато изтървала.
Падна злато на земята,
на земята сред нивята.
Рой светулки долетяли,
над нивята заблестяли.
Към селата се понесли,
благ вест навред разнесли -
че са златна род родили
ненагледни буйни ниви.
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 8, 1923 г.
СИРОМАШКО ЛЯТО
Искам аз да ида
в слънчовите двори,
в приказките често
както се говори.
Слънчовата майка
там ще ме запита:
„Що дириш от Слънча
в есен мъгловита?”
- Диря, - ще й кажа -
сиромашко лято -
за голи и боси
слънчовото злато!
И тя ще помоли
сина златоглави,
та бедняци клети
пак да не забрави!
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 9, 1923 г.
ЗЛАТНА РИБКА
Искам край морето
да стана рибар,
щерката да хвана
на морския цар.
Тя е златна рибка,
що в море играй;
тя е, що дарява
кой какво желай.
Няма аз да искам
да бъда богат,
нито пък да имам
от мрамор палат.
Ще поискам само
да стана юнак,
че да не ме плашат
ни жаби, ни рак!
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 1, 1923-1924 г.
КАКИН РЕД
Братче, братче, я мълчи -
пак ще лапкаш, не плачи.
Ред сега на кака дай -
ти си малък, ти потрай!
Дай да хапне малко кака -
че не й се никак чака.
После ти пак ще ядеш
и голяям ще порастеш!
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 2, 1923-1924 г.
ДЯДО КОЛЕДЕ, КАЖИ
Дядо Коледе, кажи,
стар човек си - не лъжи:
таз година що направи,
та без дари ни остави?
Празна, скъсана торба
си преметнал на гърба!
И защо си слаб и сух?
Как си тръгнал без кожух?
- Ех, дечица, посглупих -
белобрад се задомих.
Случих баба проклетия
с лошо име - Скъпотия.
Тя душичката ми вади,
тя кожуха ми продаде,
тя ме мъчи и ме дразни,
тя торбата ми изпразни!
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 3, 1923-1924 г.
ПОРЪКА
Слънце ясно се засмива,
баба Зима си отива.
- Сбогом, Слънчо, тя му дума,
сам-сама поех из друма.
Враг ми беше, брат бъди ми,
вред ще славя твойто име.
Чуй поръката и свята:
бди над житото в нивята!
Бди над мойте рожби мили,
в мойта пазва кълн кълнили.
Грей им тънките стъбленца,
милвай нежните листенца -
да растат и да едреят,
златен клас да разлюлеят!
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 5, 1925-1926 г.
Я КАЖИ МИ
Я кажи ми,
облаче ле бяло
отде идеш,
де си ми летяло?
Не видя ли
таткови ми двори
и не чу ли
майка да говори:
„Що ли прави
мойто чедо мило?
То от майка
не се е делило?”
Ти кажи й
облаче ле бяло,
че жив и здрав
тук си ме видяло.
И носи й
от мен много здраве.
Много мина,
мъничко остава -
наближава
в село да се върна,
да се върна -
майка да прегърна!
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 6, 1925-1926 г.
РАДОСТ
Три дни Господ чака
свойта златна птичка,
три дни глас не трепна
в райската горичка.
Птичката сее върна
весела, честита,
и щом я съгледа,
Господ я попита:
- Радост светлокрила,
де така се бави,
та три деня рая
без песни остави?
- Бях, Господи Благи,
долу на Земята -
гледах как играят
и скачат децата.
И нощем ги виждах
как сладко почиват
и очи засмени
как сутрин откриват.
Пусни ме, о, Боже,
при тях да живея
и в сърца им светли
всеки ден да пея!
- Да бъде - Бог рече. -
Иди при децата! -
И птичката литна
долу към земята.
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 1, 1926-1927 г.
ЗЕЛЕН ЗДРАВЕЦ
Песен пее малка птичка
на вейчица у горичка:
- Волно, весело живея,
цял ден пея, пея, пея.
Пеперудка отговаря:
- Аз си хвъркам и играя,
със тревите и цветята
по горите и полята.
Виком виква зелен здравец:
- Аз не пея, не играя.
В бедни хижи и в палати
нося свеж дъх от дъбрави.
Дядо Господ ме изпрати
да разнасям свидно здраве.
Че без здраве няма песен,
ни игра, ни свят чудесен!
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 1, 1929-1930 г.
ИГРА НА ПРОДАВАЧ
Тука, моля! Тука спрете!
Шоколади си купете!
Продавача погледнете
и за стоката съдете!
Който вземе, ще повтори!
Опитвач прочут говори,
дето знай на туй отгоре
стоката си що да стори!
Моля, шоколад купете!
Ако не се отзовете -
зная сам
да го ям!
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 4, 1933-1934 г.
СРЕЩУ КОЛЕДА
Звездице, сестрице,
от небето слез -
и нашта къщурка
да светне нощес!
Лесно да я зърне
старчето с торбата,
лесно да съгледа
отдалеч вратата.
И да се отбие,
край нас като мине,
че все ни забравя
толкова години!
В светли къщи ходи
старчето с торбата,
нашата не види,
свряна в тъмнината.
Звездице, сестрице,
от небето слез -
и нашта къщурка
да светне нощес!
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 3, 1943-1944 г.
