Ран Босилек

На 26 декемврий 1936 година си отиде от тоя свят писателят Иван Кирилов. Малките българчета го знаят от хубавите приказки, поместени в читанки и христоматии.

Той е един от първите сътрудници на „Детска радост”. Написал е повече от двадесет книги. Но неговото „Бащино огнище” е най-свидният дар, който той оставя на българските деца.

Защото той е истински певец на бащино огнище, което тегли сърцето му и в ранно утро, и в тъмни нощи, през есен и през зима, през китна пролет и знойно лято. През цял живот то му свети, вдъхновява го и му дава подкрепа.

Затова с такава топлота той ни разказва приказките, които е чул от обична баба край буен огън на бащино огнище.

Вън дъжд, вятър, а вкъщи огнището светнало. Слушаш бабини приказки за змейове и юници. Гали те огънят с топла грейка. Униса те мъркането на заспалата котка.

И ти става хубаво и светло на душата. Същото изпитваме, когато четем хубавите поверия и приказки, които писателят с такава чистосърдечност и простота ни разказва в своите книги.

С тия книги певецът на бащиното огнище ще живее в сърцата на своите малки читатели. Защото обичта към бащиното огнище не угасва никога.

Обичта към бащин дом, към род и родина грее в сърцето на писателя ведно с обичта към труда и доброто. На тях той служи през живота си. Тях възпя в творбите си.

Затова неговото книжовно наследство е тъй ценно за българските деца и юноши. Те ще следват примера на писателя и ще се стремят да изпълнят неговия скъп завет - да поддържат огъня в бащино огнище, да обичат труда и да служат на правдата и доброто!

——————————

сп. „Детска радост”, кн. 4, 1936-1937 г.