Литературен свят

В ПАМЕТ НА АНДРЕЙ ГЕРМАНОВ

Домът на Андрей във Боженци…
Пътека по стръмния бряг.
Припукваше, хвърляше сенки
жив огън зад стария праг.

А в утрото мрачно, сурово,
Андрей със завидна любов
превеждаше с българско слово
събрата – поета Орлов.

Нали на човека са нужни,
изври ли в окото сълза,
и истинска обич, и дружба
по-чиста от капка роса,

която без клетви и думи,
а може би само със жест,
да звънне със весела струна
във нас като радостна вест.

Разбирах: над листа надвесен,
Андрей възкресява сега
шумът на вериги гъсенични
и огъня лют на врага.

А сякаш над Шипка небето
отрони две бели звезди.
И българки млади прането
изпираха в снежни води.

…Простена душата ми в горест.
Помръкна зеленият ден.
Знам, нищо не ще се повтори
в живота с Андрей и със мен.

Реки ще пресъхват, в тревите
пред къщата зной ще горчи.
…Но с мъдро лукавство присвити
славянските чисти очи

ще гледат в очите ми свято,
не в пъстрата шумна тълпа,
а в нощи горчиви, когато
във размисли скръбни не спя.