Марко Ганчев Маринов е роден на 13. 02. 1932 г. в с. Марча (дн. квартал на Дряново), Габровско. Завършва гимназия в Дряново (1950) и българска филология в Софийския университет (1954). Работи като редактор във в. “Народна култура” и “Стършел”. През 1984-1989 е гл. редактор на алманах за хумор и сатира “Апропо”. До 1992 г. е гл. редактор на в. “Литературен форум”. Той е поет и преводач, автор на книги за деца, сатира и есеистика. Първата му стихосбирка „Семената зреят” излиза през 1957 г. Сред останалите му книги се открояват: “Марсиански възторзи” (1960), “Второ пришествие” (1964), “Всички пътища и един от тях” (1965), “Правото да бъдеш буден. Стихотворения” (1966), “Оправяне на света. Сатири” (1967), “Бягащо дърво. Лирика” (1969), “Огледало за обратно виждане” (1975; 1978), “Лирика” (1979), “Епиграми” (1979), “Кълбовидна мълния” (1980), “Професия несъгласие” (1982), “Избрани сатири” (1982), “Къси съединения” (1989). През 1990 г. става депутат от Съюза на демократичните сили във Великото народно събрание. От 1993 до 1999 г. е посланик на република България в република Беларус. През 2001 г. получава националната литературна награда “П. Р. Славейков”, присъдена му от Министерството на образованието и науката за цялостното му творчество за деца и юноши. А през 2002 г. получава орден “Стара планина” първа степен за изключителен принос към българската култура.

Публикации:

Критика:

ТУНЕЛ ПОД ЙЕРАРХИЯТА/ брой 2 октомври 2008

ЗА ГЕОРГИ СПАСОВ И ЗА МОДЕЛИТЕ/ брой 6 февруари 2009

КНИГА, В КОЯТО НЯМА ПОШЛОСТ/ брой 14 ноември 2009

ОТЗИВИ ЗА ТВОРЧЕСТВОТО НА КРАСИМИР МАШЕВ/ брой 19 април 2009

Критика за Марко Ганчев:

НАИСТИНА В СЕГАШНО ВРЕМЕ/ автор: Димитър Горсов/ брой 70 февруари 2015