Димитър Горсов

От книгата с приказки на Марко Ганчев „Имате ли гъдел” блика ведро настроение. Авторът изгражда една атмосфера на свобода и безгрижие, характерна за детството. Във всеки от седемте цикъла Марко Ганчев се е стремил да даде свое обяснение на обичайните детски въпроси, да провокира мисленето и въображението на своите малки читатели, като при това запази свежестта и неочакваността на детската логикана, разгръщаща се често върху фона на привидно случайни ориентири и неизменно стигаща до своеобразни заключения. По тоя път е извел той своите художествени идеи и е обединил около тях както наблюденията си от всекидневието, така и елементи от митологията, от приказките и народните поверия.

Написани с непретенциозен език и неусетно подчинени на една уплътнена простота, приказките на Марко Ганчев се четат с увлечение. В тях личи умението на автора да отсява значителното от второстепенното, да улавя психологическите състояния на героите при различните ситуации и да ги разкрива с разбиране и многообразен метафоричен изказ.

Двамата герои и разказвачът са основното ядро, около което се „натрупват” допълнителните стойности. Така всеки един от тях се превръща в критерий за света и за всичко, произтичащо от сблъсъците си с него и става една неспокойна връзка между осезаемото и неосезаемото. Персонажите в приказките на Марко Ганчев са поставени обикновено в едно парадоксално състояние, което ги прави или хитроумни герои, или наивни смешници, на които не бива да подражаваме. Често пъти този ефект се постига с умело балансиране върху тънкото острие на иронията, което има за цел да направи връщането ни назад, към нелепостта, посредствеността и глупащината безсмислено и невъзможно.

Доброто познаване на житейския материал дава възможност на автора умело да разкрива детските реакции, а също така и целенасочено да ги проектира в бъдещето, влагайки в тях социален смисъл. Значително участие в този сложен комплекс взема съчетаването на конкретния реално-осезаем житейски факт с допустимо-приказния психологически свят, базиращ се на състояния, чувства, настроения и приумици. С всяка една от своите творби авторът разтваря по една малка пролука към тайнството на вечнопроникващите се, но никога не достигащи крайно сливане на човек и природа, през които несигурно пътува бавно укрепващото детско въображение.

Несъмнено е и познавателното значение на приказките. По образен начин те дават много информация на децата. Така например с „Великанът и морето” авторът ненатрапчиво разказва как се е добивало кравето масло някога и как се добива сега, а в приказката „Как изчезнаха многоглавите лами” без дидактика внушава, че завистта, надменността и раздорът неминуемо водят до отслабване на силите или до пълно поражение.

За децата е трудно различима границата между играта и насилието, а когато осъзнаят, че са извършили жестокост, може да се окаже, че всичко е твърде късно и непоправимо. Разбира се, пакостниците се наказват с презрението на най-близките им хора. Те често са пример как не трябва да се постъпва. В приказката „Дрян” цял един град, възникнал на мястото, където палавото момче е изсякло дряновата гара, съблюдава и днес това правило, защото ако не мисли какво прави, човек неминуемо стига до разни магарии, както онова магаре, което развързало торбата с лъжите между Габрово и Трявна и станало причина хората да останат безсилни към пуснатите на свобода лъжи, а селото под превала над „Сечен камък” да носи странното име Торбалъжи… Примерите на поуките са много, но никога не идват умозрително.

Искам да обърна внимание и на една друга особеност на книгата. Волно или неволно авторът ни я подсказва още в подзаглавието „Приказки от сегашно време”. Мисълта ми е за смесването на жанровете. В много случаи елементите на разказа доминират. Увлечени в повествованието, понякога ние не усещаме как авторът с „вмъкване” на приказния елемент към края ни е извел в друга орбита, където нещата са добили измерения на тайнство, отнасящо ни в пределите на фантазията. Това добре дозирано и умело преплитане на жанровете е дало на Марка Ганчев възможност да постигне максимална правдоподобност на разказването и уплътнено художествено внушение.

С „Имате ли гъдел” писателят предоставя едно много занимателно четиво не само на своите малки читатели. Тая книга би могла да подсети и възрастните за много неща, които те са забравили или съзнателно са пренебрегнали в живота си, изплетен от компромиси.

—————————–

Марко Ганчев. Имате ли гъдел? С., „Народна младеж”, 1984 г.

—————————–

в. „Балканско знаме”, Габрово бр. 90 (4273), 27.07.1984 г.