Иван Ставрев е роден на 9 октомври 1940 г. във Варна. Завършил е ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, специалност - българска филология. Работил е като началник-смяна в химическите заводи в Девня и журналист. Издал е сборниците „Утро над Девня” (1971) в съавторство с Кольо Севов и Иван Арнаудов), „Девненско ято” (1978) в съавторство с Атанас Коев, Фикри Шукриев и Сашо Серафимов, и книгите „Шепа пръст” (2000), „Най-красивият брод помежду ни” (2000), „Лирика” (2002), „Другото име на виното…” (2005), „Продължение в отвъдното” (2010), „Наутилус” (2013, отличена с голямата награда за литература „Варна” - 2014 г.), „Моите харпии” (2017). Заедно с Руми Пенчева издават сборниците „Дъх на вечност” (2014) - поезия и проза; „Виното и хляба си за мен” (2015) - поезия, проза, писма; и „Свещеният лотос” (2016) - поезия и проза. Негови стихове са награждавани на различни национални и регионални конкурси: в конкурс за поезия на вестник „Полет” (1981); в блицконкурс „Кремиковски сияния”; в първия конкурс „Любовта, без която не можем”; в ежемесечни конкурси за стихове на морска тематика на ТВ MSAT (2003 - 2004) и др. Член на СБП и Сдружението на писателите - Варна. Умира на 25 март 2020 г. Посмъртно е издадена книгата му „Обичам греховете си. Избрани стихотворения 1979 - 2017″ (2021).

Публикации:

Поезия:

ВЪЗЕЛЪТ/ брой 2 октомври 2008

СТИХОВЕ/ брой 7 март 2009

МЪРТВО ВЪЛНЕНИЕ/ брой 115 март 2019