Иван Ставрев

* * *

Преди нощта да се раздене,
когато вълноломите изчезват
в подножието на вълните,
когато се бунтуват
и тихите пристанищни вълни –
                                     тръгни.
Към изгрева се тръгва,
нарамил риска да не стигнеш.

* * *

Прекрасно е да се усетиш нов.
Но неуютно е да бъдеш нов за другите.
Да си новак.
А колко пъти почвах отначало
като изтрита грамофонна плоча.
Намразих своята визитна картичка.
Омръзна ми да ме откриват.

КАК ДА УБИЕМ ТАЛАНТА

            (рецепта)

Седнете с таланта на чашка коняк.
Сипнете му мъничко хъс –
за разпалване спящите страсти.
Добавете и капка обида –
затова, че е бил непризнат досега.
Капка злоба
и капчица завист
към всички признати таланти.
Кажете му:
По-добър няма от теб!…
И накрая –
кажете “наздраве!”…

ТЪРНОВО

Хукват още в неразсъмнато
ранни улички по стръмното.
Сепват ги със изненади
стъпалата – водопади.

Бързат, вият се, текат
към Голямата река
Хора, улици, камбани,
във един поток събрани.

А Реката е огромна –
гълта уличките-мълнии.
Своята бездънна стомна
утрото от нея пълни.

* * *

Моя земя, на грабежи обричана,
колко ти струваха подлите жестове…
Жеравна, жертвена и героична,
светят звезди върху старите брестове.
Крачат усмихнати, с погледи стъклени
гости от наши и чужди тръстове.
Тук, под небето, от вятър изцъклено,
падаха птици, а никнеха кръстове.