Хари Хараламбиев

В далечната 1924 г. в списание „Златорог” Боян Пенев в остра критична статия, озаглавена „Нашата интелигенция”, освен всичко останало пише: „Провинцията е обикновената обстановка на тая тиха трагедия. Трябва да имаш изключително съзнание и стоманена воля, за да се спасиш от ръждата на българската провинция.” И по-нататък: „Печално е, че до ден днешен ние останахме с един-единствен център на духовен живот – София.”
При условие, че днес беше жив, на този, вън от всякаква условност, блестящ литературен критик, щях да кажа: Столицата ражда избраници на съдбата, а провинцията характери. Пък и защо да не признаем, че днес провинцията като състояние на духа удобно се е настанила в София.
В България има един град с аура и биография – град, в който кипи истински културен живот, в който живее и работи Никола Иванов – Пазарджик.
За мен е подарък и висша привилегия да представя книгата „Подреждане на балната зала”, която е плод на многогодишните творчески усилия на автора й.
Перифразирайки Никола Радев, ще спомена, че книги като тази „се пишат бавно и мъчително от творци с морално грамотни сърца”.
„Отглеждането на един критик е цял подвиг в една национална литература. Според мен, най-трудно се отглежда критик. И неслучайно, те са най-малко в една национална литература” – пише в „Почит към литературата” незабравимият Иван Динков. Динков интуитивно е чувствал, че българската литература ражда големи поети, но макар и рядко, и забележителни литературни критици. Без всякакво съмнение, когато е споделял мисли за критиката, той е имал предвид и Никола Иванов – неговият проникновен изследовател. Казвам това убедено, защото тъкмо пред мен Иван Динков е казвал, че Никола Иванов е критик с високи валенции.
И не само единствено за това, че е талантлив, но и защото „той никога не е отбягвал темата за искреността в литературата”, което, според поета, е един голям недостатък, който след време ще се превърне в нетърпим.
Че Никола Иванов е критик конкретен и индивидуален, със свой почерк, е видно от „Подреждане на балната зала”. Книгата е написана със замах и вълнение, с кръвта на искрените и неподправени думи. Канавата е в авторовия интерес към творчеството на едни от най-значимите съвременни поданици на изящната словесност. В книгата са включени статии и студии за Никола Фурнаджиев, Славчо Красински, Петър Алипиев, Първан Стефанов, Иван Динков, Константин Павлов, Христо Фотев, Никола Радев, Иван Цанев, Калина Ковачева, Георги Спасов, Борислав Геронтиев, Борис Христов, Виктор Пасков, Надя Попова, както и за критиците Георги Цанев, Милена Цанева и Светлозар Игов. Те се съпътстват от статиите „За литературната критика и още неща” и „За биографиите и библиографиите”, литературнокритическото есе „Таланти и вождове” и интервю с автора, дадено след излизането на първата част от книгата. Те са важни с това, че разкриват литературнокритическите разбирания и позиции на Никола Иванов. Това е второ допълнено издание на книгата. Допълнени са студиите от предишното издание и са прибавени студиите за Славчо Красински и Петър Алипиев.
Жанрът критика в една национална литература е труден и деликатен. Освен отлично познаване на литературните произведения, за които се пише, изисква се почтеност и добросъвестност, усет за значимостта на онова, с което се стреми да ни впечатли критикът. Докато четях студиите, не ме напускаха мислите за дарбата и достойнството, които у Никола Иванов са в неделимо единство.
Подходът му е интересен. Посредством реминисценциите той повежда читателя във времето, припомня сътвореното от всеки един творец, стоял на вниманието му, а в последващ момент подлага на проникновен анализ творбите.
Авторите, към които пристъпва критикът, колкото и различни да са като светоусещане и манталитет, имат нещо общо: духовното единение. Вън от всяка условност, Никола Иванов точно и задълбочено е интерпретирал поезията на любимия ми поет Коста Павлов, достигайки до забележителни критически прозрения.
От пръв прочит на „Подреждане на балната зала” е видно, че авторът е писал с любов и пристрастие за Иван Динков. И това е лесно обяснимо. Двамата ги е свързвало многогодишно приятелство. Динков – този толкова сложен творец, е доближил критика до себе си, плод на което е литературната анкета, в която двамата са блестящи съавтори.
Четейки редовете, стигам до извода, че Никола Иванов, без да е законодател, успява със силата на литературните аргумент да подчини читателя, да наложи своя поглед и своето усещане, да стигне до победа над читателя, чрез която победа единствено се осъществява литературното проникновение.
„Подреждане на балната зала” е литературен факт. Това е книга, написана честно. И затова е биография на сърцето на автора, за когото в пълна мяра е съотносимо изреченото преди години от големия литературен критик Георги Цанев: „Критикът трябва да бъде неуморим воин в полето на красотата и идеите”.
Не се наемам, а и това не е необходимо, да интерпретирам студиите по отделно. За мен е по-значим фактът, че за сетен път се срещам с един извънредно напредничав вкус, чужд на сложната изказност. Студиите са крайпътни знаци в прехода от традиционното към авангардното. Те са послания към бъдещето.
Ярка творческа индивидуалност – може би само това трябваше да кажа за Никола Иванов. И то щеше да бъде достатъчно.

Никола Иванов, „Подреждане на балната зала”, Изд. „Славена”, 2009 година.