СЪН
превод: Красимир Георгиев
СЪН
Сънувах есен в здрача на стъклата -
в палячовска тълпа плетеш ръце,
като сокол, пил кръв от небесата,
към теб се спуска моето сърце.
Но времето старее и се мята,
сребрее в рамките и пак роси
зората от градината стъклата
със септемврийски кървави сълзи.
Но времето старее. И се рони
коприната на нашите кресла.
Ти стресна се в съня, сокол прогони -
сънят като камбанен отзвук спря.
Събудих се. Бе тъмна есен - няма
разсъмване и вятър див грози,
като каруца в брулещ дъжд от слама
в небето святкат бягащи брези.
1913 г.
——————————
ЗИМНА НОЩ
Навя, навя, земя покри,
безбрежно беше.
Свещта на масата гори,
свещта гореше.
Като мушици в летен зной,
към пламък впити,
снежинките от двора с рой
стъкла облитат.
В прозорец пръски и стрели
студът лепеше.
Свещта на масата гори,
свещта гореше.
Таванът светъл блик тресе
и сенки просва;
накръст ръце, накръст нозе
съдби кръстосват.
С обувки две покой пълзи,
сред пода шляпат.
В светилник восъкът сълзи,
на рокля капе.
И в снежните мъгли дори
бял мрак сребреше.
Свещта на масата гори,
свещта гореше.
От ъгъла подухва с плам
и с жар съблазън
и като ангел вей крила
кръстообразно.
Във февруарски дни добри
безспир валеше;
свещта на масата гори,
свещта гореше.
1946 г.
——————————
СТРАШНА ПРИКАЗКА
Тук всичко ще се промени.
Градът ще се изправи.
Но детските тревожни дни
вовек не се забравят.
Не се забравя този страх,
браздил лицата страшно.
Ще трябва подлият ни враг
стократно да си плаща.
За нечовешкия обстрел
застига го ден Видов.
В душите ни кошмар е вплел,
във Витлеем бе Ирод.
В нов свят добро ще се реши.
Свидетел не остава.
Осакатените души
кошмара не забравят.
1941 г.
——————————
ПОБЕДИТЕЛЯТ
Спомнете си пресъхналото гърло,
когато дрънкаше ненавистта
и срещу нас крещяха сили върли
на изпитанията в есента.
Но бе пред зло преграда правотата,
тя вражите доспехи смело спря.
Твърд въплъти на Ленинград съдбата.
Пред погледите бе като стена.
И ето, че заветен миг настъпи:
обсадния кордон разкъса той.
Светът голям, в далечината струпан,
с възторг се вглежда към града-герой.
Велик е той! Какъв безсмъртен жребий!
В легендите звено верижно там!
От него на земята и в небето
изстрадан пътят е и изкован.
1944 г.
——————————
ХАМЛЕТ
Стихна шум. На сцената излизам.
Прислонен в декорния подход,
отзвучават от далеч и близо
случките на моя вял живот.
Върху мен тежи сумракът нощен
с хиляди бинокли на оси.
Ако е възможно, Аве Отче,
таз горчива чаша отнеси.
Твоят замисъл любим ми стана,
ролята поемам в тези дни.
Но сега се ниже друга драма,
строго този път ме уволни.
Но по сцени действията действат,
с неизбежен край е този път.
Сам съм, всичко е във фарисейство.
Тук живей, не в ширното отвъд.
1946 г.
——————————
ИМПРОВИЗАЦИЯ
Аз ято клавиши хранех така
под шум на криле, на плясък и гракот.
Застанал на пръсти, протегнах ръка,
нощта под ръкава се триеше в лакът.
И бе тъмнина. Бе езерен свят
с вълни, развилняни от птиците ловки,
дошли да убиват, а не да умрат,
с кресливите, черните, здравите човки.
Бе някакъв вир. И бе тъмнина.
В гърнета среднощни катрани пламтяха.
На лодката дъното бе от вълна
оглозгано. Птиците с яд се гризяха.
В гръкляна на бент е сумракът излят
и птичето още е гладно и сиво,
гласят хищно самките, не да умрат,
кресливо рулади сред гърлото криво.
1915 г.
——————
* Рулади - пасажи във вокалното изпълнение с бързо преливане на ниски и високи тонове.
СОН
Мнe снилaсь oсeнь в пoлусвeтe стeкoл,
Дpузья и ты в иx шутoвскoй гуpьбe,
И, кaк с нeбeс дoбывший кpoви сoкoл,
Спускaлoсь сepдцe нa pуку к тeбe.
Нo вpeмя шлo, и стapилoсь, и глoxлo,
И, повoлoкoй paмы сepeбpя,
Зapя из сaдa oбдaвaлa стeклa
Кpoвaвыми слeзaми сeнтябpя.
Нo вpeмя шлo и стapилoсь. И pыxлый,
Кaк лeд, тpeщaл и тaял кpeсeл шeлк.
Вдpуг, гpoмкaя, зaпнулaсь ты и стиxлa,
И сoн, кaк oтзвук кoлoкoлa, смoлк.
Я пpoбудился. Был, кaк oсeнь, тeмeн
Paссвeт, и вeтep, удaляясь, нeс,
Кaк зa вoзoм бeгущий дoждь сoлoмин,
Гpяду бeгущиx пo нeбу бepeз.
1913 г.
——————————
ЗИМНЯЯ НОЧЬ
Мело, мело по всей земле
Во все пределы.
Свеча горела на столе,
Свеча горела.
Как летом роем мошкара
Летит на пламя,
Слетались хлопья со двора
К оконной раме.
Метель лепила на стекле
Кружки и стрелы.
Свеча горела на столе,
Свеча горела.
На озаренный потолок
Ложились тени,
Скрещенья рук, скрещенья ног,
Судьбы скрещенья.
И падали два башмачка
Со стуком на пол.
И воск слезами с ночника
На платье капал.
И все терялось в снежной мгле
Седой и белой.
Свеча горела на столе,
Свеча горела.
На свечку дуло из угла,
И жар соблазна
Вздымал, как ангел, два крыла
Крестообразно.
Мело весь месяц в феврале,
И то и дело
Свеча горела на столе,
Свеча горела.
1946 г.
——————————
СТРАШНАЯ СКАЗКА
Все переменится вокруг.
Отстроится столица.
Детей разбуженных испуг
Вовеки не простится.
Не сможет позабыться страх,
Изборождавший лица.
Сторицей должен будет враг
За это поплатиться.
Запомнится его обстрел.
Сполна зачтется время,
Когда он делал, что хотел,
Как Ирод в Вифлееме.
Настанет новый, лучший век.
Исчезнут очевидцы.
Мученья маленьких калек
Не смогут позабыться.
1941 г.
——————————
ПОБЕДИТЕЛЬ
Вы помните еще ту сухость в горле,
Когда, бряцая голой силой зла,
Навстречу нам горланили и перли
И осень шагом испытаний шла?
Но правота была такой оградой,
Которой уступал любой доспех.
Все воплотила участь Ленинграда.
Стеной стоял он на глазах у всех.
И вот пришло заветное мгновенье:
Он разорвал осадное кольцо.
И целый мир, столпившись в отдаленьи,
B восторге смотрит на его лицо.
Как он велик! Какой бессмертный жребий!
Как входит в цепь легенд его звено!
Все, что возможно на земле и небе,
Им вынесено и совершено.
1944 г.
——————————
ГАМЛЕТ
Гул затих. Я вышел на подмостки.
Прислонясь к дверному косяку,
Я ловлю в далеком отголоске,
Что случится на моем веку.
На меня наставлен сумрак ночи
Тысячью биноклей на оси.
Если только можно, Aвва Oтче,
Чашу эту мимо пронеси.
Я люблю Твой замысел упрямый
И играть согласен эту роль.
Но сейчас идет другая драма,
И на этот раз меня уволь.
Но продуман распорядок действий,
И неотвратим конец пути.
Я один, все тонет в фарисействе.
Жизнь прожить - не поле перейти.
1946 г.
——————————
ИМПРОВИЗАЦИЯ
Я клавишей стаю кормил с руки
Под хлопанье крыльев, плеск и клекот.
Я вытянул руки, я встал на носки,
Рукав завернулся, ночь терлась о локоть.
И было темно. И это был пруд
И волны. - И птиц из породы люблю вас,
Казалось, скорей умертвят, чем умрут
Крикливые, черные, крепкие клювы.
И это был пруд. И было темно.
Пылали кубышки с полуночным дегтем.
И было волною обглодано дно
У лодки. И грызлися птицы у локтя.
И ночь полоскалась в гортанях запруд,
Казалось, покамест птенец не накормлен,
И самки скорей умертвят, чем умрут
Рулады в крикливом, искривленном горле.
1915 г.
