НЕ СЪМ АЗ ВИНОВЕН…
превод: Иван Дойчинов
***
Не съм аз виновен, че скръб ти навеждам,
покрусен брат!
Че дума по дума нестройно нареждам -
ще ми простят!
Не в празна игра се поражда стиха ми,
и във сълзи.
Сами се отронват печалните думи
в горчиви дни.
Тях всеки работник разбира и знае,
скръбта ги лей;
неволята майка на тези слова е -
тя в тях живей.
***
Така да бъде, да умра,
забравен до стобора,
и мойте мисли и дела
да отлетят като мъгла
далеч в простора!
Така да бъде, аз вървя
към справедливо дело!
Но чисто знамето, с любов,
до гроб да нося съм готов
с десница смела.
ДЕКАДЕНТ
На В. Шуратов
Аз декадент? Това ме удивлява!
Намерил си във мен един момент
и на Русия възвести тогава
с неясна дума: „Ето декадент!”
Да, днес така е устроен живота,
че в мойте песни има и печал,
но в тях звучат и радостните ноти
на свобода и светъл идеал.
Но аз не съм унил, за смърт не пея,
сърцето ми напразно не скърби.
Додето има сили, ще живея,
не се боя от мъки и борби.
Нерядко гълтам кисело, горчиво,
в несгодите преграквах, мръзнах, гних,
но здравето ми е непоклатимо -
дори катар в червата не добих.
Не декадент, а син съм на народа,
израснах в зимник тъмен и дълбок.
Девизът ми е: щастие, свобода.
Аз пролог съм, но не и епилог.
С разгулниците пия, ям наравно,
а в бой държа готов кривак.
Да мина гледам празника забавно
и не превивам в бедността гръбнак.
Не паразитствам и не дебелея,
не тичам в празниците за процент,
а в празник от немай-къде не пея…
Какъв съм, дявол взел го, декадент?
