Наталия Воробьова-Хржич

превод: Елка Няголова

МОЙ ВЕК

Мой безумен, измъчен век,
изтощен от кървави битки,
обгорен от огньове победни,
изкушен от фанфарен екот…
С огън, с потъване - плашен,
но отишъл си вече завинаги,
изтерзан мой Двайсети век…

Но какво ли ни готви сегашният?

***

Ти дълга опрости ни - нашия!
Да не бъдем длъжници довека.
Дай ни хлеб. И добави каша,
да изкупим греха си човешки.

Да се свети Твоето име!
Да бъде царството Твое!
Отвори щедра длан, та да има
очи, вярващи в Твоята воля!

В дръзки съблазни не ни въвеждай,
подари ни смях и утеха!
Дай ни простичка земна надежда…
Иже еси на небесех!