LINES
превод: Георги Минев
Кога лампада се строши,
загасва мъртва светлина,
кога се облакът руши,
бледней разсипана дъгата;
кога се лютнята разбий,
затихват звуците чаровни,
кога смъртта се в устни впий,
заглъхват шепоти любовни.
Умира песен и светлик,
щом лампа спре и млъкне лира,
умира и сърдечен вик,
щом дух се на небе прибира:-
Проеква само плач горчив:
в дом срутен сякаш вихри пискат;
или погребан шум звънлив:
труп мъртъв там вълните плискат.
Сърца са слени. Любовта
из якото гнездо изхвръква,
а в слабия до гроб скръбта
за прежно щастие не млъква.
Любов, защо като скърбиш,
че всичко крехко е кат билка,
най-крехкото сърце редиш
за своя люлка, дом, носилка?
Страстта му ще те разлюлей
кат буря гарван в ширинето,
ум хладно ще ти се присмей
кат зимно слънце от небето.
От орлово гнездо завчас
щe да прогният всички клони,
и гола зъзна - щеш тогаз,
щом леден вятър лист зарони.
———————-
сп. „Българска сбирка”, кн. 8, 10.1914 г.
