БЪДИ СЕБЕ СИ
превод: Татяна Любенова
БЪДИ СЕБЕ СИ
Да бъдеш себе си
е голяма вътрешна битка!
Свободно казвай каквото мислиш и виждаш.
На много хора няма да си свиден.
Това е борба с остро копие,
което трябва да бъде заровено
в каменния зид на вятърната мелница
и в същото време да скриеш сълзите си.
Бъди себе си…
Освен некултурата в културата,
как да закърпим басейн
с кисело мляко, да не тече.
Бъди себе си…
Освен фалшиви усмивки
неискрени въздишки
фарисейски потупвания по рамото,
бреме е,
че живеем в такова време.
Бъди себе си…
Не се прекланяй пред ни един клан,
мнозина ще ти мислят злото,
изтърпи,
все едно, че се пържиш в ада.
Бъди себе си…
И не предавай идеалите си,
заради тези, които агитират глупаците.
Това е велика мъка,
знай, че около теб ще се вдигне шум.
Бъди себе си…
Заради вечните лъжи,
в които търсят себе си,
а теб те събарят
с техника стара.
Това е твоето
Сизифовско изпитание,
но истината не може да се скрие.
Бъди себе си…
Това е животът мой!
И би трябвало за всеки човек,
защото Божията порта ни чака,
на каменния паметник наш
да напише рождение и смърт.
А това е просто един срок…
Ние сами строим паметниците си
на живота,
затова бъди себе си…
Това е най-голямата жизнена квота!
БЕЗСПОКОЙСТВО
Усещам в себе си безспокойство,
огромно като всемира
Безспокойство, което не ми дава мира,
което нарушава покоя ми,
което не се забелязва,
но разкъсва душата и я разяжда…
И всеки ден ми е все по близък
света на лудите,
обезумели хора
Апокалипсисът чука на вратата
Отрича се брат от брата…
И бягството в света на думите,
което преди ми беше най-трудно,
сега е противно и ме плаши,
сякаш тук не сме наши…
Суета, блъскане с лакти, дращене,
групирани в глутници… стадо…
Само твърда душа може да издържи това!
За кого бих се отрекъл сега
от всяка своя написана мисъл,
от всяка своя изречена дума
Това вече е невъзможно.
Записаните мисли не са костюм,
който шие кроячът
и когато види грешката,
да разпори зашитото,
да прекроява…
Клиентите да са доволни…
Писаното слово е здраво като гранит.
Като челик звъни
и реже като бръснарско ножче…
А в душата ми е голяма битка!
Да се откажа от всичко…?!
Да… но… може да се изгоря…
Усещам в душата си това безпокойство,
необятен като вселената
лош кошмар…
И затова питам Господа:
Защо ми даде този проклет дар!?
