МАЛКИЯТ ДЪРВОДЕЛЕЦ
Забравени бяха вече чудесните знамения през оная света нощ - и ярките звезди над Витлеем, и песните на ангелите, а даровете, що бяха донесли в пещерата тримата мъдреци, Мария бе скътала на дъното на една ракла.
Божият син се роди в семейството на беден дърводелец, за да живее на земята както всички люде.
Като навърши втората си година, Иисус се откъсна от скута на майка си и тръгна с другите деца, той растеше между тях в игри, скиташе из тесните улички, из околностите на Назарет и никой не подозираше великата тайна на неговото рождение.
Понякога той спираше върху себе си нечий учуден поглед, понякога смайваше връстниците си с някое малко чудо, но само за един бърз миг в шумните детски игри.
Съседките казваха на Мария:
- Добро дете. Умно дете. Хубаво дете.
Това беше всичко.
Щом Иисус навърши десет години и се бе научил вече да чете и пише, Йосиф го прибра в дърводелницата си. Той вярваше в божествения му произход, но бе свикнал с него, сродил се бе и го бе обикнал с проста, бащинска обич.
Иисус подхвана работата си в малката работилница с усърдие, което не подхождаше на възрастта му.
Ала казано бе, види се, да познае той мъката на труда и редица дни неговите незакрепнали още рамена го боляха остро от усилията му над някоя чвореста дъска, или над някоя неодялана греда, която трябваше да изглади по мярка.
На няколко пъти се поряза, пръстите му бяха очукани от големия дървен чук, който беше тежък за малката му детска ръка. Йосиф се учудваше на неговото усърдие и търпение.
Иисус го учудваше и със своята ловкост - малкият дърводелец нямаше нужда да му се повтаря два пъти едно и също нещо, бързо и изкусно овладяваше и дървото и оръдията, с които работеше: те ставаха все повече послушни в неговите благословени ръце.
Влезе веднъж непознат човек в работилницата, поогледа се и се обърна да си върви.
- Търсиш ли нещо? - попита Йосиф.
- Търся майстор да направи врати и капаци за прозорците на новата ми къща, но ти си сам, няма да успееш.
- Не съм сам, ето моя син - отвърна Йосиф живо и дори с гордост. - Ние ще направим врати и прозорци на твоята къща.
- Хм - усмихна се недоверчиво непознатият. Той се загледа в Иисуса, срещна неговия поглед и сякаш се обърна нещо в сърцето му. - Добре, може би ще успеете ти и твоят син - каза той.
…След някое време вратите и капаците бяха направени, а Иисус бе издълбал и заковал по тях хубави украси, та дойдоха всички роднини на стопанина да ги видят и разнесоха името на младия дърводелец из целия Назарет. Тогава Иисус наближаваше да навърши дванайсет години..
Наближаваше Пасха и всички в Назарет започнаха да се готвят за празника. В работилницата на Иосифа влезе съседът му Шалум и поиска да му направят клетка за гълъби.
- За Пасха ще ида в Йерусалим, в храма - каза той. - Ще занеса там гълъби за жертвеника.
- Ето, Иисус ще ти направи клетка - отвърна Йосиф и продължи работата си. Той не искаше да се впуска в разговор с Шалума, който беше злодумен и надменен човек.
- Аз няма да направя клетка за гълъбите - чу се гласът на Иисуса тих и ясен.
Двамата мъже го погледнаха учудени. Шалум размаха ръце с разперени пръсти и викна:
- Защо? Защо? Ще платя със сребърна пара!
Иисус отговори:
- Бог е дал крила на птиците, за да летят свободно по небето и защо ще ги затваряме ние в клетки? Не с кръвта на гълъби, птици невинни и кротки, ние ще омилостивим Господа. Той не иска такива жертви от нас.
За празника Пасха и тая година Йосиф, Мария и Иисус отидоха в Йерусалим, заедно с още много люде от Назарет и от всички селища наоколо.
Тук Иисус се отдели от Йосифа и Мария, та после те го търсиха и го намериха в храма, седнал между книжниците. Мария му каза:
- Чедо, защо ни направи тъй? Ето, баща ти и аз много се измъчихме да те търсим.
- Защо сте ме търсили? - отговори Иисус. - Тук аз съм в дома на моя Отец.
За пръв път сега Иисус се нарече пред толкова люде син на Господа, но никой не разбра думите му.
Разбра ги само Мария, майка му, и сърцето й.
Защото Иисус вече тръгваше по кървавия път на страданието и жертвата.
——————–
сп. „Християнче”, брой № 8, 12.1947 г.
