Атанас Звездинов

Има ли образът душа може да се пита само който не е прочел тази книга.

Великолепната метафора на Иван Гранитски е намерила доказателства в пространният му труд от около 600 страници.

Да защитиш идеята си, разпростирайки се в няколко изкуства, се изисква творческа смелост и огромна ерудиция, познаване на материала и процесите, свързани с него и съзнание за времевото им развитие и динамичните промени в тях.

Качества, присъщи на автора, и защитени в редица от предишните му книги. Именно с такъв системен подход Иван Гранитски е тръгнал да осъществява това си начинание. Натрупванията от предишните му книги са му позволили да доразвие някои заложени в тях идеи, като ги съпостави в нови органични взаимовръзки.

„Идеи, образи, символи и метафори в българските пластически изкуства през втората половина на ХХ и началото на ХХ! Век”, така в подзаглавието авторът е формулирал творческата си задача.

Въведението в книгата е образец за отлично познаване на философския принос през вековете на безспорни имена, работили в изследваната област и оставили своите заключения.

Гранитски ги възприема, цитира и доразвива в посоката на своята теза. Убедително се позовава на Платон, Юнг, Ницше, където разсъждават за образа и душата. Според нашия Тълковен речник душата е: „1. Вътрешен психически живот на човека.”, “2. Вътрешни качества на човека”, “3. Дъх, дихание”, „4. Вдъхновител, ръководител” и „5. В религиозните вярвания нематериално, безплътно същество, което живее в тялото на човека и го напуска при смъртта.” Кое от тях не се отнася за образа сякаш иска да ни каже авторът! Та нали образът е чрез който човек разсъждава за себе си, търси своята същност!

И нещо повече - авторът разсъждава за енергията на образа, която се поражда от неговата душевност. Подсказва ни, че тази енергия движи създаваното от творците, а „Словото, изображението и музиката в диалектическото си триединство в хармонията от противоречия изразяват душата на света и душата на човека и Там е кодирано тайното познание за безсмъртието…”

Авторът подчертава, че „в тази книга се опитваме да разсъждаваме за движението, взаимопроникването и взаимовлиянието на идеите, образите, символите и метафорите…”

Именно на този философски фон, преди да ни запознае със създаденото от отделни творци и спецификата на тяхното творчество, авторът разсъждава по принципни, общовалидни свои обобщения, сполучливо озаглавени: „Енергията на образа при поетите и художниците”, “Метафората в поезията и линията в рисунката”, “Думите рисуват, образите разказват”, „Метафоричните съновидения на поетите и художниците”, като ги илюстрира с авторските постижения на творците от различните изкуства.

Поколенията са представени в органична взаимовръзка, групирани според собствените им творчески търсения и акценти.

Навсякъде авторът си дава сметка за Времето. Дава си сметка, че разглежданият период е белязан от значителни социални разломи и даже сътресения в обществената тъкан и зигзагообразни пулсации на историческия процес. И разглежда спрямо тях творческите търсения и постижения. Затова и свързва сполучливо социалната поръчка и свободата на духа.

Няма защо да оневинява социално ангажираните творци в определен времеви подем, защото те са имали свободата на духа си, за да осъществят своите послания. Те са се вградили в своето време.

Жанровото разглеждане на принципните постановки спомага за убедителното доказване на тезите като обобщено встъпление към по-подробното им представяне впоследствие.

Поколенията творци са групирани и разгледани според сходствата на авторите, техните противопоставяния и гледни точки. Обективно са показани дискусионните моменти, без авторът да взима страна.

Подчертан е и приносът на дискусиите и задълбочените изследвания за новата периодизация на литературата ни.

Специално внимание е обърнато на стила на художника. Който вече не е скрит зад темата, а творците вече все повече се вглеждат в себе си и смело отразяват своята собствена позиция.

За по-значимите художници Гранитски е разработил цели портрети на творци от различните жанрове, сполучливо обрисувани с характерните акценти от тяхното творчество.

Подбрани са, разбира се, доказали се майстори. За всеки от тях авторът се е опитал и е намерил типичното за неговия творчески натюрел и това, което го отличава от другите. Например: “Аристократичната ирония на Любен Зидаров” или: “Иван Димов - полети насън и наяве”, или: „Баладично-приказния свят на Сули Сеферов” и т.н.

Като навсякъде авторът е успял да борави с подходящите за жанра изразни средства. Наистина удивлява тази енциклопедична подготвеност и художествена интуиция на Гранитски.

Както се вижда, изследователското внимание е насочено главно към художниците, но не по-малко значимо е и изследването на литературните процеси, които неизменно са подчинени на диалектическите промени и катарзиси на обществото.

И още веднъж - навсякъде тази убедена вярност на духът на времето, което пък от своя страна засилва читателското доверие.

Както се вижда, Гранитски е убеден, че изкуството е едно цяло, че видовете и жанровете са в органична взаимовръзка, взаимно си влияят и се проникват и създават общата картина на националното ни изкуство.

Достатъчно е наблегнато и на факта, че не само идеите, а и художествените средства търпят съответното развитие и правят художествените внушения съвременни.

Философският и системен подход, с които авторът е започнал и завършил книгата си, я правят не само наситена с огромна информация, а и неоспоримо доказателство за проникване отвъд видимото. И като казахме информация, нека отбележим като качество и обилния цветен илюстративен материал, който я прави наистина пълноценна.

Може би този капитален труд ще създаде предпоставки за градивни преоценки, за преосмисляне на постигнатото, за нови пътища, за полезни съпоставки, за недооценени и необходими примери…

Но във всички случаи той е енергия. Енергия за бъдещето.