Благовеста Касабова

Мисля си тези дни какво му е било на сърцето на Дядо Славейков, за да изплаче: „Не сме народ, а…” - няма да назова следващата дума, тъй като е смазващо потискаща.

Днес към нея се нароиха варианти - невежество, отцеругателство, продажничество, безпросветие, лакейщина, алчност, да не изброявам повече.

Изричам тези нелицеприятни думи, защото наблюдаваме мълчаливо как недостатъчно образовани - наричащи себе си „творци”, газят с грубо подковани ботуши литературното ни наследство и поругават Високи имена, или препрочитат, редактират, „анализират” класически художествени произведения.

В случая става дума за една книга („Под игото”), която някакъв позастаряващ актьор е решил да „разтълкува” - от негови непрофесионални позиции, остарелите език и съдържание на най-обичания и популярен български роман.

Не зная какви са литературните му познания, но явно са оскъдни. Разлистих няколко страници, „препрочетени” от актьора с цел да „ограмоти” читателите-ученици и им покаже колко е остарял Патриархът на българската литература.

Подобно скудоумие рядко се среща, дори и днес. Да е чувал „авторът”, че съществува тълковен речник? Не е чувал, разбира се, иначе нямаше да си позволи подобна неграмотност.

И през ум не му минава, че така обезкостява езика на писателя от неговия колорит, аромат, характерност на различните говори, които обогатяват лексикалната ни съкровищница. Какво друго да кажа, освен че подобно деяние може да се определи като диагноза.

„Съавторът” на Вазов би трябвало вече да е разбрал, че актьорът е изпълнител, по същество той не е творец, тъй като не говори със свои думи, не мисли със собствения си ум, не изповядва свои естетически ценности, няма своя индивидуалност и физиономия.

Вероятно поради застаряването си, а и някои други причини - една от първите е, че актьорът е избутан от авансцената от по-младите и по-интелигентни негови колеги и той, воден от комплексираното си славолюбие, решава да завоюва нови територии и в тях да „блесне” отново.

Отваря му се пространство (подсещам го) да препрочете и други наши класици - Димитър Талев, Йордан Радичков, например. С Радичков , обаче, трябва да внимава, защото Верблюда му може да го схруска набързо.

Срамно дело на един човек, който се определя като „творец”. Може би преди да показва невежеството си, вземе че прочете нещо от нашата класика - ще му е от полза.

Нямам намерение да го ограмотявам, той е свикнал да живее под чужда самоличност, но му препоръчвам да отгърне някоя и друга страница от историята на българската литература, за да види как в миналото водещи имена на „воювали” за налагане на нови естетически ценности - примерно кръгът „Мисъл” срещу естетическите ценности, изповядвани от Вазов и проф. Иван Шишманов.

Те „воюват” на бойното поле на литературата, без да си позволят бездарно да се редактират един друг.

Сигурна съм, че ако някой редови френски актьор си позволи да препрочете Виктор Юго или Балзак, ще го линчуват! Ако пък някой застаряващ руски актьор си позволи подобна въпиеща простотия, ще го заточат в Сибир.

Но у нас - пълно мълчание! Нито дума и звук от Министерството на културата, или на Образованието. И защо един диригент, който случайно е министър, ще взема отношение към това скверно явление в националната ни литература?!

Но ако някой застаряващ музикант си позволи да прекомпозира рапсодия „Вардар” на великия Панчо Владигеров, дали ще мълчи и ще вдига рамене?

Или, ако някой посредствен художник реши да пренарисува картините на Майстора или Мърквичка, защото стилистиката им е остаряла, пък ли ще има пълно мълчание? Вероятно и двете гилдии няма да допуснат подобно оскверняване.

Да не говорим за Литературния институт към БАН. Нямам представа какво работят чиновниците в него (защото те наистина са чиновници). Къде са изследванията им, къде са реакциите им към амбициите на невежи хора, които упражняват простотиите си на гърба на българската класика? Едва ли подобно деяние може да съществува в някоя съвременна европейска литература, а и не само европейска.

Неприятно ми стана когато видях името на уважаван от мен писател като редактор. И още по-неприятно, че Издателство „Изток-Запад” продължава да издава книги на неграмотни напористи автори, но важното е да печели. Превърнали са се в търгашко предприятие. А и има кой да плати щедро!

По-големите ни братя лека-полека постигат целта си - да заличат националната ни идентичност в литературата и в културата ни. Забравят, че този, който продаде Господ за тридесет сребърника, се самообеси.

Ще завърша недоволните си мисли със стих на Патриарха на българската литература: „И много имена и лесна слава/ годините без жал ще изметат”.

Няма обаче да се „измете” черното петно, лепнато върху невежите и продажни провокатори, върху онези, които с всички средства се мъчат да отнемат идентичността, самородния аромат и богатата цветна палитра на българската литературна класика.