ПОКЛОНЕНИЕТО НА ВЪЛХВИТЕ
След няколко деня пристигнаха от Халдея трима вълхви и се поклониха на Иисуса. Те идеха, може би, от Екбатана, или от бреговете на Каспийското море.
Възседнали своите камили, с пълни дисаги на седлата, те бяха прегазили Тигър и Евфрат, пропътували цялата Номадска пустиня и заобиколили Мъртвото море.
Бляскава нова звезда, прилична на кометата, що възвестява понякога раждането на пророка или смъртта на Цезаря, довела до еврейската земя. Те бяха дошли да се поклонят на Цар, а намериха пеленаче в обора.
Близо хиляда години преди тях в Иудея бе идвала една източна царица с дарове от злато, парфюм и скъпоценни камъни. На трона тя намери тогава най-великия цар на Израиля и от него научи това, което никой не бе й казал до тогава.
А вълхвите, най-учените хора в страната, по-учени и от самите царе, виждаха пред себе си слабо, безпомощно, току-що родено пеленаче, неспособно нито да пита, нито да отговаря, което, обаче, когато порасне, ще отхвърли материалните богатства и материалната наука.
В Мидия и Персия вълхвите бяха нещо повече от царе - учители на царете: те сами наставляваха тези, които управляваха народите.
Жреци, тълкуватели на сънищата, гадатели, свещенослужители - те единствени можеха да се сношават направо с Аxypa Мазда, богът на доброто; само те вещаеха бъдещето; само те имаха привилегията да убиват със собствените си ръце вредните за човека животни: змии, насекоми, зловещи птици.
Те пречистваха душите и полята; Бог приемаше само тяхната жертва, и никой цар не можеше да обяви война без тяхно знание. Обладатели на земните и небесни тайни, те господствуваха над собствената си раса в името на религията и знанието. Всред народа, който живееше само със своите материални нужди, те бяха неговите духовни водачи.
И напълно справедливо беше сега те да боготворят Иисуса. След Природата, в лицето на животните, след Народа, в лицето на овчарите, ето че и другата сила - Науката-коленичи пред Витлеемската ясла.
Старата жреческа каста на Ориента се подчини на новородения Бог, от Когото Западът ще получи известието: свещенослужителите ще се поклонят Томува, който ще подчини науката на словото и числото на новата наука на любовта.
Витлеемските вълхви олицетворяват древната теология, признаваща Откровението, Мтдростта - смирена пред Невиността, Богатството - коленичило пред Бедността.
Те поднасят на Иисуса злато, което той ще възненавиди - и не затова, че Великите бегълци не ще имат нужда от него, а защото в Евангелието после ще бъде казано: продай всичкото си богатство и полученото раздай на бедните.
И не за да убият миризмата на обора поднесоха те и ливан, а за да покажат нагледно, че техните обреди са вече загинали, и жертвениците им не се нуждаят повече от дима на тамяна.
А смирната, която служи за балсамиране на телата, предвещава смъртта на Сина Божи, когато ликуващата днес Божия майка ще балсамира с нея собственото му тяло.
Коленичили в сламата, със своите разкошни мантии, те поднасят и себе си в дар, те - всевластните мъдреци и гадатели - като залог за поклонението и смирението на целия свят.
————————-
сп. „Братско слово”, год. II кн. 4-5, 12.1931 г.