Румен Стоянов

На 1 октомври 1923 година умира знаменитият, но почти забравен днес в България революционер Ефрем Чучков, отдал живота си за Македония и нейното обединение с България

Тежката историческа участ на България и в частност ней съставната (по население, култура, език) Македония има сред безчетните си последици преизобилието с люде, извършили геройски подвизи в името на свободата.

Уви, немалка част от имената им тънат в незаслужено забвение или недооцененост. Сякаш чудим се кому по-напред да отдаваме почит или тъкмо напротив, чисто и просто нехаем за стореното от тия възхитителни радетели на българския устрем към самостоятелна държавност.

Равнодушието и недолюбването ни разобличават неизбежимо: те са излагали в опасности, битки своя живот, дори в тях умирали, а нам, българята днешни, вчерашни, завчерашни, далеч, далеч от несгодите им, свиди ни се (чети мързи ни) да казваме по някоя топла, благодарствена дума за тия наши славни предходници.

Такъв е случаят с революционера, войводата и апостола Ефрем Чучков (21.11.1870 - 1.10.1923), по време действал с Гоце Делчев, Даме Груев и Тодор Александров и дори оглавявал ВМРО, ала към делото му, самоотвержено и жертвоготовно, не сме оказали, включително досега, вече над сто години от смъртта му, нужното признание.

А в Република Северна Македония неговата героична дейност за освобождение от османско робство и от по-сетнешната сръбска окупация търпи кощунствено изопачение.

През 2017 година там излиза обемист изследователски труд, проследяващ стореното от Чучков. И него, храбро сражавалия се за съкровената му всебългарщина, изкарват го, че ратувал за скверната македонясваница.

Книгата очевадно онагледява как дяволът чете Писанието. И не става дума само за лично, авторско преинаквяване, а за цялостен - грабителски - подход към тогова българина: в Скопие девет филма са направени досежно Чучков и неговото взаимодействие със съратници, които филми биват въртяни телевизионно.

И ради собствената ни мърлявщина излиза, че там хората знаят повече за него отколкото ние в България. Нищо чудно: тамошняци, воглаве с държабата, усърдно и неотстъпно крадат нашето минало, защото иначе няма откъде да вземат нужните им поборници, с които да оправдават отцепничеството спрямо родината майка.

Озърнем ли се в София, не виждаме и помен от наши съответки, празнината ни разобличава спрямо тогова, чийто четник бил е Тодор Александров, а Иван Михайлов писар и после издигнали се ръководители благодарение препоръки, подкрепи на Ефрем Чучков.

Тоя срамен пропуск, че нямаме едно единствено обстоятелствено, широкообхватно проучване за живота и деянията му, повдига неудържимо въпроса: кога, кога най-сетне ще изтрием срама от челото? А за да съм напълно искрен: ще ли някога го направим?

Щом не са ни достатъчни години 100, в добавък още толкова ще ли ни стигнат? Ако не, защо не? Кой, кое ни пречи? Какво печелим с тъй крещящото си мълчание? То необоримо обвинява: България е против България.

Народът наш насущний мъдро е отсъдил: имаш ли цел, път ще намериш. Та, с ръка на сърцето: имаме ли цел относно Чучков? Ако да, къде я? Каква е? Ако не, защо не? По/д каква причина не сме обнародвали Чучковата кореспонденция, съхранявана, по-точно българобезполезно прашасваща во София повече от век?

Туй пренебрежение мигар не ни сочи укоризнено с пръст? И малка гнусота ли е, че допуснахме до писмата изследвач от Повардарието, съвсем хич даже не се ли досетихме, за чий те са му, че ще ги впрегне в лукава, користна служба на македонясванщината, сиреч против истината, против България?

Нима спрямо Ефрем подхождаме тъй предателски, както и спрямо Гоце, чиито кости подарихме на българомразещи злохулници?

В едно село на мома щом излезе приказка, че она е дашна, ергенаши изреждат й се, а после никой я не ще за съпруга. Е те го на как постъпихме с Делчев и Чучков. Или за пореден път угодливо, низкопоклонски склапяме очета?

Президент, министър-председател, министерства, парламентарни комисии, протоколни началници на тържествените проверки-заря, издателства, на които по пилат-понтийски удобно е възложено съставянето на днешните български учебници, дружно мълчат и не отговарят на отдавна изпратеното до тях Възвание на нашите военни историци за отдаване на дължимата общобългарска почит към този апостол и мъченик на революционните борби на македонските българи, не им пука на дудука за някакъв си герой от войните за национално обединение Ефрем Чучков, макар и достойно оглавявал ВМРО.

Криво да седим, право да говорим, истината, непреинакованата, повелява да издигнем паметник на Чучков редом до неговите съратници Делчев, Груев и Александров в Борисовата градина.

Той би представлявал скромен постамент и бронзова глава, струващи прескромна сума.

За срам и позор на целокупното ни отечество, тя се свиди на държавните ни институции, затова повтарям: България застава против България, в пълна противоположност спрямо РСМ, букви начални, които в съответствие с отдавнашната действителност трябва да произнасяме „Република Сръбска Македония”…