Георги Данчев

Уж е есен, а дъждецът дребен,
дето снощи тихо заваля,
бялна пожълтелите поля
и отсрещния планински гребен.

Сутринта летяха топки снежни,
но към обед гледахме с тъга
как отново стана дъжд снега -
как се върнаха мъглите прежни.

Знае есента - на път е вече,
но не иска да се раздели
с нас. Затуй пред зимата мъгли
стеле - пътя бял да й препречи.