НАШАТА КОТКА
Колко е в съня си кротка!
Спи и мърка нашта котка…
А пък будна как ни дращи,
знаят го ръце и гащи.
Но мустака отдалеко
виждам как си мърда леко
ту надолу, ту нагоре.
Знам какво си тя мърмори:
„Мишки млади, мишки стари,
вам окото е в сухаря,
но пазете се, че Дори
още с майка си говори.
Легнат ли, полека само,
ето го сухаря тамо.
Вий не гледайте мустака, -
той така до късно чака”.
Колко е в съня си кротка!
Кротка е, но пак е котка:
спи с очи, с мустаки дебне
мишки едри, мишки дребни…
—————-
в. „Весело лято”, брой № 6, 20.07.1937 г.