Иванка Павлова

тристишия

Из стихосбирката „Поетични акорди”

ЕЗИКЪТ
НА
БЕЗМЪЛВНИТЕ

*
Зряла ягода.
Сладостно ухание.
Свян на момиче.

*
Протяга клонки
към хората къпина -
скромна и щедра.

*
Слънцето грейва
след намръщено утро.
Прости чудеса.

*
Безструнна, виси
китарата на стената.
Музиката спи.

*
Прегърбена лоза.
Сини сълзи
капят върху земята.

*
Порутена къща.
В кирпичената стена -
нов заселник: дърво.

*
Луната занича
в тъмния прозорец.
Какво ли вижда?

*
Лунна пендара
върху гръдта на небето:
сватбен подарък.

*
Сгазена птица.
Хорът на пернатите
без един певец.

*
Пясък в сандала.
Лятото отказва
да си отиде.

*
Бързоног паяк -
нежелан наемател:
не плаща наем.

ДУШАТА -
НЕИЗБРОДЕНА
ВСЕЛЕНА

*
Албум със снимки -
от филма на живота
избрани кадри.

*
Счупена стомна.
Спъвам се в спомена:
баба полива на дядо.

*
Автомобили -
чудовища, които
сме обикнали.

*
Какво блаженство!
Да не те боли нищо.
Дори душата…

*
Бездомно куче
търси нечие сърце
да се приюти.

*
Двор - със зидове.
Къща - с метални врати.
Душа - с катинар.

*
Кошче на спирка -
смачкано, ръждиво.
Тъжни размисли.

*
Бодлива мрежа -
за кварталния Гаврош
почти покана.

*
Трева в бетона -
в школата на живота
безплатен урок.

*
Топла погача -
визитната картичка
на моя народ.

*
За болестта - лек.
За очите ми - цвете.
За душата - стих.

*
Скелет на сграда -
отхвърлено минало,
безпаметно днес.

*
Лежи. Не лае
остарялото куче.
Примирение.

*
Кукуригане.
В моето селско сърце
изгрява радост.

*
Леките коли -
скъпите уличници
в големия град.

*
Лунна пътека.
Мечтата пътува
към нечие сърце.

*
Старец говори
на куче като с дете.
Каква самота!

*
Мъжът - без ръце,
с такива детски очи,
че ми се плаче…

ЖЕНАТА -
ПРАТЕНИК
НА БОГА

*
Изящен профил
и коса като поток.
Миг за изкуство.

*
Жена и дете.
Топлата супа дими.
Бог се усмихва.

*
Жена на пътя.
Разхожда всяка вечер
самотата си.

*
Майчица с дете -
Богородица, бдяща
над Младенеца.

ВЪЛНЕНИЯ
ПРЕД
РОЖДЕСТВО

*
Бъдни вечер е.
Разливам чаши ошав.
Споменът пари.

*
Питка с късмети.
Тихо пристъпва
надеждата.

*
Татко грее ракия.
Не от дядовия казан.
От магазина.

*
Коледна елха.
Невидими звънчета
на северни елени.

*
На Бъдни вечер
дори и сънищата
са с дъх на тамян.

МАГИЯТА
НА ЗИМНИТЕ
КОПНЕЖИ

*
Недокоснат сняг -
чистата душа
на дете.

*
Катерича хралупа.
Меките стъпки
на зимата.

*
Загубена ръкавица.
Оттук е минала
Снежанка.

*
Следи от шейна -
ще ме заведат
в детското царство.

*
Заскрежен прозорец.
Слънчев лъч разцепи
приказния замък.

*
Стъпки на гладно врабче -
букви върху белия сняг:
телеграма за помощ.

*
Зима. Котка върху перваз.
Топла постелка.
Приказни сънища.