Румен Стоянов

Освобождават някого от длъжност. Значи бива отстраненен, махнат, свален. Нявга за такава случица казвахме уволнен. Ала подир славния и героичен 10-и смисловото гнездо уволнявам, уволнен, уволняващ, уволнение внезапно изпадна в немилост. Тази нерада участ го сполетя, ибо ни осениха свежи ветрове, долитащи туканачка от Евро гейския съюз.

Радостната участ онагледи за безчетен път нашето образцово низкопоклонство, себеунизителна чуждопоклонщина и безпрекословно раболепничене, вкупом представляващи образцова послушнящина.

Както вече обръгнахме с множество подобни деяния, никой никога никъде не обоснова защо, по/д каква причина бе изневиделично възненавидено уволняването и възлюбено освобождаването, молчать, не рассуждать.

Има ли освобождаване, то предполага освободител. Сиреч началство някакво, даже министър. Свободата е висше благо, теб освободят ли те от работа, следва да си благодарен на сторилия това за теб добро, името му с признателност да поменуваш, а не да го попържаш. И още: бидейки освободен от работа, оказана ти е голяма услуга, нежна грижа за човека: подарена ти е свобода.

Вярно, мигар не звучи просташки, грубиянски някому да тръснеш уволнен си? Че нали ще му докривее, защо да причиняваш докачение, обида, оскърбление? Действително звучи твърде по-добре осободен от работа, също както имаш право да мълчиш вместо затваряй си плювалника.

Нима някой е против свободата? Щом я някому даруваш, ти го избавяш от тегоба, сиреч работенето е заробеност, пък сега от роб ставаш човек свободен. Да, употребата на отглаголното съществитено освобождаване сочи неопровержимо, че до тоя миг някой бил е роб. Но как, как е възможно, роб чий, на какво?

И какво излиза и не знам кому влиза: с уволнение вършим зло, някого лишаваме от приходи, а с освобождаване съвсем не, тъкмо напротив, сторваме добро? Едно и също действие веднъж тъй, другиж онъй, иди, че разбери как е възможно, па на кое да вярваш, изхвърляш някого на улицата, но си му освободител? Вземайки пред вид тия днескашни, демократясали освобождаваници, не ли се изживяваме като освободители?

Брей че възсукан казус, доскоро казвахме случай, но безспорното е, че тая иженарицаема освобождаванка представлява част от всенародното, май поголовно западнясване и както вървят нещата, по-скоро накъдето ги бутаме, един ден ще провъзгласим, че слънцето, поне за нас, изгрява не от изток, а от запад, и то двусъставно, двуяко, двуединно, там са златозарните Брюксел и Вашингтон.

Но да не изпадам в топла умилност, хубавото е, че няма ги предишните уволняваници, а победоносно, избавително възликува най-после свободата, и то благодарение на демокрацията, наричана злохулно демонокрация.

Не бих се очудил, ако един ден тия освободени мъже, жени, мъжени, женомъже, бивши робове се обединят в Дружество на освободените и поискат да празнуваме Ден на освобождението. Наистина такава общност звучи красиво: Дружество на освободените.

Може да лежиш в затвор поради страхотни злоупотреби, но блазя ти, членуваш в реченото сдружение. Да, с предприеманите освобождавания от робията на труда сторваме великанска крачка към осъществяване хилядолетната мечта на милиони, ако ли не милиарди човеци: да се не тудят.

Че вървим неотклонимо в тая правилна посока, говори тоже низвергването на омразните, човекохулни крада, крадец, крадлю, крадла, кражба, крадене, окрадване.

Също и те оказаха се недолюбвани, та ги подмеихме с добродушните присвоявам, присвоител, присвояване, които препращат в усвоявам, усвоител, усвояване. Повторено инакояче: какъв ти крадец бе, той присвоил, усвоил пари, стоки, просто ги направил свои, чудо голямо.

По вдъхновяващия пример на Евро гейския съюз наистина полагаме трогателни грижи за тукашняци, двата горни случая са ярко показателни. А другомислещи биха рекли, че замествайки едни думи с други, вършим явна мозъкопромивка: явлението остава, по-точно оставяме го ние, а му прикриващо, че да не река насърчаващо, лепваме други слова, по нашенски повторено кажи му аго, да му стане драго: той не е крадец, а присвоител. Ей че хубавооо.