ЛОПЕ ДЕ ВЕГА

(откъс)

К. Державин

превод: Георги Ангелов

Лопе Фелис де Вега Карпио е роден в Мадрид на 25 ноември 1562 г. Родителите му били селяни, родом от Астурия. Бащата на писателя, Фелис де Вега, се занимавал в столицата с шивашки занаят, спечелил известно благосъстояние и придобил патент за дворянска титла. Разсъдливият “филистер-дворянин” се постарал да даде на сина си добро образование. Лопе учил отначало в Колегията на ордена на театинците, после в университета Алкала де Енарес и в Кралската академия за математически науки.
От ранна възраст Лопе се отличавал с феноменална възприемчивост към науките, способност при усвояването на езици и литературен талант. На десет години превел от латински поемата на римския писател Клавдиан „Похищението на Прозерпина”, а на единадесет, както твърди сам, започнал да съчинява комедии.
Известно време младият Лопе служил като паж на епископа Херонимо Манрике, а през 1583 г., по някои сведения, взел участие във военната експедиция на Азорските острови. Бързо привлякъл вниманието върху себе си като поет и Сервантес го похвалил в пастирския си роман “Галатея” (1585). Първите появи на Лопе като професионален драматург датират от края на 80-те години. Той се увлякъл по една от популярните мадридски актриси – Елена Осорио, дъщеря на театралния импресарио Херонимо Веласкес. Връзката на Лопе с омъжената актриса продължила около пет години. Тя завършила с разрив, след като Осорио си намерила нов, по-богат поклонник. Лопе имал непредпазливостта да пусне по адрес на коварната си любима и взелия страната на дъщеря си Веласкес няколко язвителни епиграми. Бащата и дъщерята завели срещу него съдебно дело за клевета. През 1588 г. Лопе с решение на съда на короната бил осъден на отстраняване от столицата за осем години и от пределите на Кастилия – за две.
Три месеца след присъдата Лопе де Вега се оженил за дъщерята на придворния херолд Изабела де Урбина, а три седмици след сватбата се качил на борда на галеона “Свети Йоан” към британския бряг, като войник – участник в похода на “Непобедимата армада”. На палубата на кораба била написана поемата “Красотата на Анджелика” (”La hermosura de Angelica”, публикувана през 1602 г.), в която се опитвал да съперничи на “Неистовия Роландо” на Ариосто.
След завръщането си от този безславен и трагичен поход Лопе се установил във Валенсия. С написаните тук комедии той оказал голямо влияние върху развитието на така наречената “валенсианска” драматургична школа, най-изтъкнат представител на която бил Гилиен де Кастро.
Деветдесетте години били период на бързо и интензивно развитие на националната драматургична система, която била творчески реализирана и теоретично осмислена най-вече от Лопе де Вега. “Появи се – спомня си за това време през 1615 г. Сервантес, – чудото на природата – великият Лопе де Вега и стана самодържец на театралната империя”. Славата на Лопе де Вега облетяла цяла Испания. Излизащите една след друга изпод неуморимото му перо комедии се поставяли във всички испански театри.
През 1590 г. Лопе успял да се пресели по-близо до Мадрид. Той постъпил като секретар на служба при Антонио Алварес де Толедо, херцог Алба. Животът на Лопе бил какъвто и на много други негови събратя по перо. Въпреки че бил вече широко известен писател, той пребивавал в двореца на един от най-високопоставените велможи на испанското кралство, роднина на прочутия Алба – покорителя на Нидерландия, на скромната длъжност деловодител- стилист, непритежаващ никакви особени права в многобройната херцогска свита.
На служба при херцог Алба, отначало в Толедо, после в Алба де Тормес, Лопе прекарал до 1596 г., създавайки през това време редица комедии, в това число “Учител по танци” (”El maestro de danzar”, 1594) и пасторалния роман “Аркадия” (”La Arcadia”, публикуван през 1598 г.). През 1595 г. починала жена му, а след нея и двете му малолетни дъщери. Около това време датира и началото на връзката му с една от най-талантливите актриси от онова време, Михаела де Лухан, връзка, продължила до 1613 г.
През 1598 г. драматургът се преселил в Мадрид. Тук той служил отначало при маркиз де Малпик, после при маркиз де Сариа: през същата 1598 се оженил за Хуана де Гуардо, дъщеря на търговец на месо на едро. Продължавайки да работи за театъра, Лопе по същото време публикувал поемата “Песен за Дракона” (”La Dragontea”, 1598), показваща гибелта на ненавистния за Испания английски адмирал пират Френсис Дрейк; поемата за легендарния покровител на Мадрид “Исидор” (”Isidro”, 1599) и назидателно-авантюристичния роман “Странник в отечеството си” (”El peregrine en su patria”, 1604), представляващ особен интерес за биографите и изследователите с приложения към него списък – наистина, непълен – на създадените от него до 1604 г. 219 комедии.
През 1605 г. Лопе станал секретар на Луис Фернандес де Кордова-и-Арагон, херцог Сеса (1579-1642). Обширната кореспонденция между драматурга и неговия патрон е ценен източник за биографите на Лопе и материал за характеристиката на мадридския литературен и светски живот. Макар че херцог Сеса ценял творческия гений на своя секретар, той все пак гледал на него най-вече като на довереник и любимец. В многобройните герои на любовни авантюри и представители на златната столична младеж в комедиите на Лопе де Вега, прозират чертите на неговия меценат.
Първите две десетилетия на XVII век били период на необичайна продуктивност за великия драматург. В поетичния трактат “Новото изкуство да се съчиняват комедии в наше време” (”Arte nuevo de hacer comedias en este tiempo”, 1609) той споменава, че е написал 483 пиеси. В предисловието към XI част на събраните си комедии, излязла през 1618 г., той говори вече за 800 свои драматични произведения. А след две години, в предисловието към XIV част на събраните си съчинения съобщава, че броят им е достигнал 900.
Първата част на събраните комедии на Лопе де Вега била издадена без знанието и участието на автора през 1604 г. Едва от IX част, публикувана през 1617 г., изданието започнало да се осъществява под наблюдението на драматурга, който го довел до XX част, напечатана през 1625 г. Частите от XXI до XXV били издадени след кончината на Лопе де Вега от зет му Луис де Усатеги.
Наред с огромния брой комедии, създадени от Лопе до края на 20-те години на XVII век, се увеличавали и неговите поетични и прозаични творби. През 1608 г. той публикувал голямата епическа поема “Завоюваният Йерусалим” (”La jerusalen conquistada”), през 1612 г. – романа в стихове и проза “Витлеемските пастири” (”Los pastures de Belen”), през 1614 г. – сборника “Свещени стихове” (”Rimas sacras”), през 1621 г. – поемата “Славей” (”La Filomena”), в която използвал античното предание за произхода на сладкозвучната птица за полемика с литературните си врагове. Между 1621-1624 г. били написани четири новели (”Приключенията на Диана”, “Нещастия заради чест”, “Най-благоразумното отмъщение” и “Гусман Храбрия”), а през 1627 г. била публикувана поемата “Трагичният венец” (”La corona tragica”), посветена на съдбата на Мария Стюарт и за която бил удостоен със степен доктор на богословските науки.
Не може да не се отбележи, че след 1608 г. в литературната дейност на Лопе де Вега се засилва религиозната тематика, която е по-слабо представена в неговата драматургия, там у Лопе съвсем не се откриват качествата на драматург-богослов, с каквито се отличават такива негови съвременници като Тирсо де Молина или Мира де Амескуа, да не говорим за Калдерон.
През 1609 г. Лопе де Вега получил званието “приближен” (familiar) на светата инквизиция, т.е. лице, ползващо се с доверието на това страшно учреждение и което трябвало да бъде пример за преданост към католическата църква.
През 1610 г. Лопе станал член на две религиозни братства, а през 1612 г. влязъл в полумонашеската организация на “терциариите” от ордена на св. Франциск Асизки. По-късно получил и свещенически сан.

Междувременно литературната му дейност продължавала с неотслабваща интензивност. През 1625 г. той изчислявал броя на драматичните си произведения с цифрата 1070, а в поетично послание до стария си приятел Клаудио Конде (”Egloga a Claudio”), написано през 1632 г., ги увеличил до 1500. Този брой фигурира и в заключителните думи на една от късните комедии на Лопе – “Момичето със стомната”.
В началото на 30-те години, след излизането на поемата “Трагичният венец”, религиозната тематика в творчеството на Лопе де Вега значително отслабнала. За произведенията му от този период, както и за най-добрите му комедии, са характерни жизнеността на конфликтите и ситуациите, оптимизмът, хуморът и тънкият лиризъм.
Заедно със Сервантес, Белес де Гевара, Висенте Еспинела и други големи писатели Лопе де Вега членувал в поетичната Академия на парнасци, а после в Горската академия. С пребиваването му в последното литературно общество била, както личи, свързана рязката полемика между великия драматург – един от създателите на литературния испански език – и поетичната школа на “гонгоризма” (”култизма”) – продукт на упадъка и разложението на пренесените от италианските литературни салони кабинетни поетични традиции на аристократичния Ренесанс.
През 1630 г. Лопе де Вега публикувал поемата “Лаврите на Аполон” (”El laurel de Apolo”), представляваща широк обзор на съвременния му литературен живот и характеристики на 280 испански и португалски писатели, 36 чужди поети и 24 древни автори. През 1632 г. Лопе напечатал отдавна създаденото “действие в проза” – “Доротея”, появата на която е свидетелство за жизнеността на най-добрите традиции на испанската реалистична проза, отвеждаща ни към прототипа и образеца на избрания от драматурга жанра – знаменитата “Трагикомедия за Калисто и Мелибей”, по-известна под името “Селестина” (”Celestina”, напечатана в 1499 г.).
Освен споменатата “Еклога към Клаудио”, поемите “Амарилис” (”Amarilis”, 1633) и “Филида” (”Fills”, 1635), прелестна шеговита поема, пародираща италианския рицарски епос, “Войната на котките” (”La gatomaquia”, 1634) и философската утопична поема “Златният век” (”El siglo de oro”, 1635) били последните големи поетични творби на Лопе де Вега. По всяка вероятност, последното драматично произведение на седемдесет и две годишния писател била комедията “Подвизите на Белиса” (”Las bizarrias de Belisa”, 1634).
Лопе де Вега починал на 27.08.1653 г. На погребението му се стекли тълпи от народ. Бил погребан в църквата “Св. Себастиан”, разрушена през 1937 г. В негова памет били посветени два сборника: “Посмъртна прослава” (”Fama postuma”), издаден от неговия приятел и ученик – Хуан Перес де Монталбан с участието на 153 испански писатели, и “Поетично погребение” (”Essequie poetiche”), съставен от 104 италиански поети и отпечатан от Фабио Франки във Венеция.

Плодовитостта на Лопе де Вега като писател и по-конкретно като драматург била феноменална. За мащабите на литературното му наследство могат да ни дадат представа 50 000-те стихове само на епичните му поеми и 2989-те му сонета, което прави на свой ред 42 000 стихотворни реда.
А за драматургичното наследство на Лопе де Вега още през 1615 г. Сервантес отбелязал: “Той покори и подчини на своята власт всички комедианти и изпълни света със своите комедии, удачни, добре замислени и които се побират на 10 000 листа… тези, които биха се опитали да му съперничат и да поделят славата му – а такива имаше много – всички заедно не са написали и половината от това, което е написал сам” {M. де Сервантес Сааведра. Избранные произведения. M.-Л., 1948, стр. 131. (Перевод Н. Любимова.)}.
В края на живота си самият Лопе де Вега определял, както вече знаем, броя на пиесите си на 1500. В съставената от Монталбан скоро след смъртта на драматурга биография се говори за 1800 комедии и 400 “свещени действия” {”Свещено действие” (el auto sacramental) – е специфичен жанр от култовата драматургия, едноактна алегорическа пиеса на тема за тайнството на причастието, изпълняваща се в деня на празника на тялото Господне.}, което е явно преувеличено или е резултат от неточно преброяване. Понастоящем в печатните издания и в ръкописи са известни 426 комедии и 48 “действия”, принадлежащи или с достатъчно основание приписвани на Лопе де Вега. Известни са и 179 названия на недостигнали до нас или все още неоткрити комедии. В това огромно драматургично наследство далеч не всички произведения имат равностойна идейна и художествена значимост. Но самият брой на създадените от Лопе де Вега драматични произведения свидетелства за необикновената творческа енергия на великия драматург. Първата комедия “Истинският любовник” (”El verdadero amante”) била, по собственото му признание, написана през 1574-1575 г., последната от известните ни – “Подвизите на Белиса” – обозначена с датата 24 май 1634 г.
Лопе де Вега владеел няколко езика и имал обширни познания в историята, географията, естествените науки, математиката, военното дело, философията и античната митология. Той бил, както се вижда от пиесите му, добре запознат и голям ценител на испанския фолклор. Като цяло, културният облик на Лопе го показва като типичен представител на универсалната образованост от епохата на Възраждането, за когото поезията е всеобхватно и творческо осъзнаване на живота.
Съчетаването на многообразните наблюдения на действителността и широката литературна култура станало почва за целия театър на Лопе де Вега и определило редица негови характерни черти. Съдържанието и насоката на творческата дейност на великия драматург се определяли от дълбокото разбиране на историческите основи на народния живот и очакванията на масовия, демократичен зрител, стичащ се в “коралите” {Исп. el corral – буквално: двор, кошара, а също театрално помещение, театър.} на испанските градове и села.
Вижданията си за драмата Лопе де Вега изложил в стихотворния трактат “Новото изкуство да се съчиняват комедии в наше време”. Този трактат бил адресиран към Мадридската академия, т.е. към един от тези литературни салони, в които се утвърждавали и санкционирали идеалите на хуманистичната литература и високите норми на класицистичната поезия. С това обстоятелство се обясняват и някои особености на трактата, насочен към лица, предубедени и в голяма степен отрицателно настроени към самата идея за теоретично обосноваване на “простонародната”, извънкласицистична национална драматургия.
“Новото изкуство да се съчиняват комедии” съдържа редица основни формулировки на националната драматургична система и обхваща възловите моменти от борбата между защитниците на ренесансовия класицизъм (Архенсола, Рей де Артиеда, Суарес де Фигероа, Олива де Сабуко и др.) и привържениците на националното своеобразие в драмата (Хуан де ла Куева, Карлос Бойл, Рикардо де Турия, Тирсо де Молина), която завършила с победа на националния стил. Драматургичната дейност на Лопе де Вега продължила не по-малко от петдесет години.