Иван Бунин

превод: Стефана Цанкова-Стоянова

Платан, параклисче над тъмний склеп,
кандилце с весели очи;
и в рамчица, обвита с черен креп, -
големи, хубави очи.

Блести през прашните стъкла цял ден
лампадката със весел плам.
„Защо съм тук във този летен ден?” -
невидим някой пита там.

Над чело спуснати къдрици ред,
и пелеринка на плещи…
А тук - все капки восъчни навред,
и с креп превързани свещи.

Венци, икони, дъх на тление…
Но няма в милий взор тъга:
засмяно гледа с изумление
на всичко като на шега.

—————–

сп. „Слънце”, г. 3, кн. 2, 1921 г.