Джордж Майкс

превод: Любомир Духлински

1.
Изминаха почти десет години, откакто работя в този завод. Затова бях ужасно изненадан, когато един журналист ми зададе въпрос: ако в съседно предприятие започнат да ви плащат с форинт на час повече, ще напуснете ли от тук?
Отговорих решително: не!

2.
Днес фабричната психоложка говори дълго с мен, разпитвайки ме за благосъстоянието ми. Откога работя във фабрика? Не искам ли да си тръгна от тук? Отговорих: благодаря, всичко е наред, чувствам се страхотно, не мисля да си тръгвам от тук.
Психоложката ме погледна странно…

3.
Кореспондентите на радиото дойдоха да ме интервюират за завода. Попитаха: ако съседното предприятие плати два форинта повече, ще си тръгнеш ли оттук?
- Парите не са всичко - отговорих аз и след това попитах приятелите: вярно ли е, че в съседното предприятие плащат повече?
Не че това ме интересуваше особено…

4.
Психоложката отново ме извика и започна дълга дискусия. Тя каза, че заводът всъщност е едно голямо семейство и като всяко семейство също има своите проблеми. Ако имам такива проблеми, мога спокойно да говоря за тях, това ще ме накара да се почувствам по-добре, благосъстоянието ми ще се подобри и ще се чувствам напълно у дома си.
Просто ми се искаше да знам какво са се захванали мен…

5.
Днес не работих много: заводът беше буквално наводнен от телевизионни екипи. Попитаха всички какво мислим за колебанията. Спогледахме се: какво е пък това? Тогава ни зададоха насочващ въпрос: ако съседната фирма плати три форинта повече, ще се преместим ли там?
Е… понякога започваш да се чудиш…

6.
Можеш да полудееш! Психоложката попита: как ми влияят почернелите стени, голият заводски двор и ниските тавани в цеха?
Наистина, какъв нисък таван имаме в нашата работилница! А дворът наистина е гол. В други предприятия са засадени цветя и хората се възхищават на зелените тревни площи. А ние имаме тези почернели стени! Много тъжна гледка!

7.
Заводският комитет организира дискусия за текучеството на персонала. Ораторът каза възмутен, че има предприятие, където плащат с четири форинта повече от нашите.
Скандално! За всеки случай записах адреса на предприятието.

8.
Психоложката дълго пита кой цвят ми харесва повече: грахово зелено или синьо? Отговорих: ярко синьо с жълти петна. Тя записа. Записах го и аз в тефтера си и доволен си тръгнах.
Ако продължава така, ще си тръгна от тук…

9.
Съгласно инструкциите отгоре, в нашия завод беше извършен научен анализ на колебанията. Трябваше да отговорим на шестстотин седемдесет и осем въпроса. Много от работниците не попълниха формулярите и избраха да се откажат. Сега чух, те подготвят ново научно изследване, за да установят защо толкова много хора са напуснали едновременно?

10.
Днес прочетох във вестника, че в района на Пеща някакво малко предприятие плаща с пет форинта повече и по този начин примамва работници от други фабрики.
Утре ще отида да видя какво е предприятието.

11.
Работя на ново място от шест месеца и се чувствам страхотно. Вярно, че трябва да работя повече, но и плащат повече. Освен това те оценяват. Днес, например, един инженер дойде при мен и ме попита: как се чувстваш? Отговорих му: благодаря много, чувствам се страхотно. Той беше много щастлив и след това, като ме погледна внимателно в очите, зададе въпрос: ако в друго предприятие ми платят няколко форинта повече, ще си тръгна ли оттук?
Боже! Пак ли се започва!