Реваз Маргиани

превод: Йордан Стратиев

Където и да ида по света,
очите й - две кротки светлини,
с майчинска любов
над мене бдят,
и тя е в мене - в добри и лоши дни.

И аз се вглеждам в нейните очи,
най-чистите,
без сянка от лъжа,
отдето тиха светлина струи,
и светло става в моята душа.

В тях светят отразени с топлота
на мирните години радостта
и жертвите на страшната война,
и светлите победни тържества.

Като отплата днес във тях расте
утехата на мирния ни труд,
и тъй дълбоки, тъй са умни те,
че гледам в тях,
и тъна в тях без смут.

Не вярва тя,
че силна е смъртта,
не вярва, че ще има пак война
и с майчината истина света
тя силна е, тя - скромната жена.

Ний в труд градим щастлива бъднина,
за нашите деца - живот благат!
И тя и аз -
не искаме война.
Домът ни е и светъл, и богат.

Но днес са гневни нейните очи
и не сълза -
омраза свети там:
тоз, който хвърля бомби над деца,
проклет да е от свойта майка сам.

И вместо тях,
тя казва на света:

„Мирът ще победи!
Не щем война!”

И майчината истина света
тя силна е,
тя -
скромната жена!

—————————

в. „Родопска борба”, г. 10, бр. 18, 6 март 1954 г.