АШИК-КЕРИБ
Турска приказка*
превод: Любомир Духлински
Много отдавна в град Тифлис живял един богат турчин; Аллах му дал много злато, но по-скъпа от златото му била единствената му дъщеря Магул-Мегери: както звездите на небето са добри, но зад звездите живеят ангели и те са още по-добри, така и Магул-Мегери била по-добра от всички момичета в Тифлис.
В Тифлис имало и бедняк Ашик-Кериб; пророкът не му беше дал нищо друго, освен голямо сърце - и дарба за песни; свирейки на сааз (турска балалайка) и прославяйки древните рицари на Туркестан, той ходел по сватби, за да забавлява богатите и щастливите.
На една сватба той видял Магул-Мегери и те се влюбили един в друг. Бедният Ашик-Кериб нямал голяма надежда да получи ръката й - и той станал тъжен като зимното небе.
Веднъж той лежал в градината си под лозата и накрая заспал; в това време минала наблизо Магул-Мегери с приятелките си; а една от тях, като видяла спящия ашик (свирач на сааз), изостанала и се приближила до него:
- Защо спиш под лозата, - запяла тя, - ставай, безумецо, газелата ти минава наблизо, събуди се - изпърхало момичето като птица.
Магул-Мегери чула песента и започнала да й се кара.
- Ако знаеше, - отговорило момичето, - на кого изпях тази песен, щеше да ми благодариш: това е твоят Ашик-Кериб.
- Заведи ме при него - казала Магул-Мегери.
И те отишли. Като видяла тъжното му лице, Магул-Мегери започнала да го пита и да го утешава.
- Как да не съм тъжен, - отговорил Ашик-Кериб, - обичам те, а ти никога няма да бъдеш моя.
- Помоли баща ми за ръката ми, - казала девойката, - и баща ми ще отпразнува сватбата ни със собствените си пари и ще ме възнагради с достатъчно и за двама ни.
- Добре, - отговорил той, - да приемем, че Аян-ага няма да пожали нищо за дъщеря си; но кой знае дали по-късно няма да ме упрекваш за това, че нямам нищо и ти дължа всичко. Не, мила Магул-Мегери, дадох обет на душата си; обещах да пътувам по света в продължение на 7 години и да спечеля богатство или да умра в далечни пустини. Ако се съгласиш с това, след като изтече срока, ще бъдеш моя.
Тя се съгласила, но добавила, че ако не се върне в уречения ден, тя ще стане съпруга на Куршуд-бек, който дълго време я ухажвал.
Ашик-Кериб отишъл при майка си, взел нейната благословия за пътя, целунал малката си сестра, окачил чантата на рамо, облегнал се на поклонническата тояга и напуснал град Тифлис. И тогава го настигнал ездач - гледа той - това е Куршуд-бек.
- Добър път, - казал му бекът, - където и да отидеш, скитнико, аз ще съм твой другар.
Ашик не бил доволен от такъв другар, но нямало какво да направи. Дълго вървели заедно, накрая видели река пред себе си. Няма мост, няма брод.
- Плувай напред, - казал Куршуд-бек, - аз ще те последвам.
Ашик хвърлил връхната си дреха и заплувал; прекосявайки реката, той погледнал назад.
- О, нещастие! О, всемогъщи Аллах!
Куршуд-бек взел дрехите му и препуснал в галоп обратно към Тифлис, само прахът се виел зад него като змия по гладкото поле. Препускайки до Тифлис, Куршуд занесъл дрехите на Ашик-Кериб на старата му майка:
- Синът ви се удави в дълбока река, - казал той, - ето дрехите му.
В неизразима мъка майката паднала върху дрехите на любимия си син и започнала да ги облива с горещи сълзи, после ги взела и ги занесла на бъдещата си снаха Магул-Мегери.
- Синът ми се е удавил, - казала й тя, - Куршуд-бек донесе дрехите му. Ти си свободна.
Магул-Мегери се усмихнала и отговорила:
- Не вярвайте, всичко това е измислица на Куршуд-бек. Преди края на седемте години никой няма да бъде мой съпруг.
Тя взела своя сааз от стената и спокойно запяла любимата песен на бедния Ашик-Кериб.
В това време скитникът дошъл бос и гол в едно село. Добри хора го облекли и нахранили. Заради добрината им, той им запял чудни песни. И така тръгнал от село на село, от град на град и славата му се разнесла навсякъде.
Най-накрая пристигнал в Халаф. Както обикновено, той влязъл в кафенето, поискал сааз и започнал да пее. По това време живееше в Халаф един паша, голям търсач на певци - мнозина били доведени при него, но той не харесал нито един от тях. Чаушите му се изморили да тичат из града. И ето че изведнъж, минавайки покрай едно кафене, чули дивен глас. Веднага влезли и казали на Ашик:
- Ела с нас при великия паша, - викнали те, - или ще отговаряш с главата си.
- Аз съм свободен човек, странник от град Тифлис, - казал Ашик-Кериб, - ако искам ще отида, ако искам - не! Пея, когато ми се пее, а вашият паша не ми е началник.
Въпреки думите му, той бил заловен и доведен при пашата.
- Пей! - заповядал пашата.
И Ашик-Кериб запял. В тази песен той прославял своята скъпа Магул-Мегери, а гордият паша толкова харесал тази песен, че задържал бедния Ашик-Кериб при себе си.
Сребро и злато заваляло върху него, по снагата му заблестели богати дрехи. Ашик-
Кериб заживял щастливо и весело и станал много богат. Не знаем дали е забравил Магул-Мегери или не, само че срокът изтичал, последната година скоро щяла да свърши, а той не се и канел да си тръгва.
Красивата Магул-Мегери започна да се отчайва. По това време един търговец тръгвал с керван от четиридесет камили и 80 роби от Тифлис. Тя повикала търговеца при себе си и му дала златно блюдо:
- Вземи това блюдо - казала тя. - И в който и град да идеш, покажи блюдото в магазинчето си и обяви навсякъде, че този, който признае, че е собственик на блюдото и докаже това, ще го получи и освен това още теглото му в злато.
Търговецът тръгнал и изпълнил навсякъде заръките на Магул-Мегери, но никой не се признал за собственик на златното блюдо. Той вече бил продал почти всичките си стоки и накрая пристигнал с останалите търговци в Халаф. Обявил навсякъде заръката на Магул-Мегери. Чувайки това, Ашик-Кериб изтичал до кервансарая и видял златното блюдо в магазина на тифлиския търговец.
- Това е мое! - извикал той, сграбчвайки го в ръцете си.
- Точно така, твое е - казал търговецът. - Познах те, Ашик-Кериб. Върви бързо в Тифлис, твоята Магул-Мегери заръча да ти кажа, че времето изтича и ако не си там в уречения ден, тогава тя ще се омъжи за друг.
В отчаянието си Ашик-Кериб се хванал за главата - оставали само 3 дни до съдбовния час. Той бързо възседнал коня си, взел торба със златни монети и препуснал в галоп, без да щади коня. Накрая изтощеният жребец паднал безжизнен на планината Арзинган, която се намира между Арзинян и Ерзерум. Какво да направи - имало два месеца път от Арзинян до Тифлис, а оставали само два дни.
- Всемогъщи Аллах, - възкликнал той, - ако не ми помогнеш, няма какво да правя на земята.
И поискал да се хвърли от висока скала. Изведнъж видял долу човек на бял кон и чул силен глас:
- Оглан, какво искаш да направиш?
- Искам да умра - отговорил Ашик.
- Слез тук, ако е така, аз ще те убия.
Ашик някак си слязъл от скалата.
- Следвай ме! - казал ездачът заплашително.
- Как да те последвам, - попитал Ашик, - конят ти лети като вятъра, а аз съм натоварен с торба?
- Вярно. Окачи торбата на седлото и ме последвай.
Ашик-Кериб изоставал, колкото и да се опитвал да бяга бързо.
- Защо изоставаш? - попитал ездачът.
- Как да те последвам, конят ти е по-бърз от мислите, а аз вече съм изтощен.
- Наистина е така. Седни на гърба на коня зад мен и ми кажи цялата истина - къде трябва да отидеш.
- Само ако можех да стигна до Ерзерум днес… - отговорил Ашик.
- Затвори си очите - заповядал конникът.
Затворил ги Ашик-Кериб.
- А сега ги отвори!
И Ашик гледа - пред него белеят стените и минаретата на Ерзерум блестят.
- Виновен съм, ага, - казал Ашик, - сбърках, исках да кажа, че трябва да отида в Карс.
- Това е същото, - отговорил конникът, - предупредих те да ми кажеш цялата истина. Сега затвори отново очи. А сега ги отвори!
Ашик едва повярвал, че това е Карс. Той паднал на колене и казал:
- Виновен съм, ага, три пъти е виновен твоят слуга Ашик-Кериб, но ти сам знаеш, че ако човек реши да лъже сутринта, той трябва да лъже до края на деня… Наистина трябва да отида в Тифлис.
- Какъв си неверник, - сърдито казал конникът, - но няма какво да се направи: прощавам ти. Затвори очи. Сега ги отвори - добавил той след като изминала минута.
Ашик извикал от радост - те били пред портите на Тифлис. След като изразил искрената си благодарност и взел торбата си от седлото, Ашик-Кериб казал на ездача:
- Ага, твоето добро дело е велико, но направи още малко. Ако сега кажа, че за един ден съм пътувал от Арзинян до Тифлис, никой няма да ми повярва; дай ми някакво доказателство.
- Наведи се, - казал усмихнат конникът, - вземи буца пръст изпод копитата на коня и я сложи в пазвата. Ако не повярват на истинността на думите ти, заповядай да ти доведат сляпата жена, която е в това положение от седем години. Помажи очите й и тя ще прогледне.
Ашик взел парче пръст изпод копитото на белия кон, но щом вдигнал глава, ездачът и конят били изчезнали. И тогава той разбрал в душата си, че неговият покровител е не друг, а Хадерилиаз (еквивалент на Св. Георги - б.пр).
Едва късно вечерта Ашик-Кериб намерил къщата си. Той почукал на вратата с трепереща ръка и извикал:
- Ана, ана (майко), отвори: аз съм Божий гост, студено ми е и съм гладен. Моля те, в името на твоя скитащ син, пусни ме да вляза.
Слабият глас на старицата му отговорил:
- За да пренощуват пътниците, има къщи на богати и могъщи хора: сега в града има сватба - иди там, там можеш да прекараш нощта в удоволствие.
- Ана - отговорил той, - аз не познавам никого тук и затова повтарям молбата си: заради твоя скитащ син, пусни ме да вляза.
Тогава сестра му казала на майка си:
- Мамо, ще стана и ще му отворя вратата.
- Ти, нещастнице, - отвърнала старицата, - ти се радваш да приемаш млади хора и да ги лекуваш, защото минаха седем години, откакто загубих зрението си от сълзи.
Но дъщерята, без да обръща внимание на упреците й, се изправила, отключила вратите и пуснала Ашик-Кериб вътре. След като казал обичайния поздрав, той седнал и започнал да се оглежда с тайно вълнение. И видял мелодичния си сааз да виси на стената в прашен калъф. Тогава започнал да пита майка си:
- Какво виси на стената ти?
- Ти си любопитен гост - отговорила тя - и ще стане така, че ще ти дам парче хляб и утре ще те пусна да си отидеш с Бога.
- Вече ти казах, - възразил той, - че ти си ми майка, а това е сестра ми и затова те моля да ми обясниш какво виси на стената?
- Това е сааз, сааз - отговорила ядосано възрастната жена, без да му вярва.
- Какво означава сааз?
- Сааз означава, че на него свирят и пеят песни.
И Ашик-Кериб я помолил да позволи на сестра му да свали сааза и да му го покаже.
- Не бива, - отговорила старицата, - това е саазът на моя нещастен син, вече седем години той виси на стената и никоя жива ръка не го е докоснала.
Но сестра му станала, взела сааза от стената и го дала на Ашик. Тогава той вдигнал очи към небето и отправил такава молитва:
- О, Всевишни Аллах! Ако трябва да постигна желаната цел, тогава моят седемструнен сааз ще бъде толкова строен, колкото и в деня, в който свирих за последен път.
И той ударил медните струни, струните проговорили в съгласие и той започнал да пее:
- Аз съм бедният Кериб (просяк), и думите ми са бедни; но великият Хадерилиаз ми помогна да сляза от стръмната скала, въпреки че съм беден и думите ми са бедни. Познай ме, майко, твоя странник.
След тези думи майка му заплакала и го попитала:
- Как се казваш?
- Рашид (смел) - отговорил той.
- Говори веднъж, втория път слушай, Рашид, - казала тя, - със своите речи ти разряза сърцето ми на парчета. Тази нощ видях насън, че косата на главата ми побеля, но вече седем години съм сляпа от сълзи. Кажи ми, ти, който имаш неговия глас, кога ще си дойде синът ми?
И два пъти със сълзи повторила молбата си. Напразно той се наричал неин син, тя не вярвала и след малко той помолил:
- Позволи ми, мамо, да взема сааза и да изляза. Чух, че има сватба наблизо, сестра ми ще ме придружи. Ще пея и ще свиря и каквото получа, ще то донеса тук и ще го споделя с вас.
- Не позволявам, - отвърнала старицата. - Откакто сина ми го няма, саазът му не е напускал къщата.
Но той започнал да се кълне, че няма да повреди нито една струна:
- И ако дори една струна се скъса, - продължил Ашик, - тогава ще отговоря с имуществото си.
Старата жена опипала торбата му и като разбрала, че тя е пълна с жълтици, го пуснала.
След като го изпроводила до богатата къща, където било шумното сватбено пиршество, сестрата останала на вратата да слуша какво ще стане.
В тази къща живеела Магул-Мегери и тази нощ тя трябвало да стане съпруга на Куршуд-бек. Куршуд-бек пирувал със семейството и приятелите си, а Магул-Мегери, седнала зад богата чапра (завеса) с дружките си, държала чаша с отрова в едната ръка и остра кама в другата: тя се заклела да умре по-добре, отколкото да отпусне глава на леглото на Куршуд-бек.
И тя чула иззад чапрата, че дошъл непознат, който казал:
- Селям алейкум, вие тук се веселите и пирувате, та нека аз, бедният скитник, да седна при вас и за това ще ви изпея една песен.
- Защо не - казал Куршуд-бек. - Тук трябва да се пускат певци и танцьори, защото тук има сватба. Изпей нещо, ашик (певец) и ще те изпратя с пълна шепа злато. Как се казваш, пътнико?
- Шинди-Герурсес (Скоро ще разберете).
- Що за име е това? - възкликнал бекът през смях. - За първи път чувам такова!
- Когато майка ми е била бременна с мен и страдала от раждането, много съседи идвали на вратата да питат дали Бог й е дал син или дъщеря. Отговорили им - шинди-герурсес (скоро ще разберете). И затова, когато съм се родил, ми дали това име.
След това той взел сааза и започна да пее:
„В град Халаф пих мисирско вино, но Бог ми даде крила и долетях тук в същия ден…”
Братът на Куршуд-бек, човек със слаб ум, извадил кама и възкликнал:
- Лъжеш! Как можеш да дойдеш тук от Халаф за един ден?
- Защо искаш да ме убиеш? - казал Ашик. - Певците от четирите страни обикновено се събират на едно място; и не вземам нищо от теб, вярвай ми или не ми вярвай.
- Нека продължи - каза младоженецът и Ашик-Кериб отново запял:
„Изпълних сутрешната молитва в долината Арзинян, обедната молитва в град Ерзерум; преди залез слънце извърших намаз в град Карс, а вечерта намаз в Тифлис. Аллах ми даде крила и долетях тук. Дай всекиму, Боже, помогна ми ездач на бял кон, който препусна бързо, като танцьор на опънато въже, от планини в клисури, от клисури към планините. Маулям (създателят) даде на Ашик крила и той полетя към сватбата на Магул-Мегери.”
Тогава Магул-Мегери, като разпознала гласа му, хвърлила отровата в едната посока, а камата в другата.
- Така ти спази клетвата си - казали нейните приятелки. - И така, тази вечер ти ще бъдеш жена на Куршуд-бек.
- Вие не го познахте, но аз познах милия за мен глас - отговорила Магул-Мегери и като взела ножицата, разрязала чапрата.
Погледнала и разпознала своя Ашик-Кериб, изкрещяла, хвърлила се на врата му и двамата паднали в несвяст. Братът на Куршуд-бек се втурнал към тях с кама, като възнамерявал да намушка и двамата, но Куршуд-бек го спрял и промълвил:
- Успокой се и знай: каквото е написано на челото на човека при раждането му, той няма да го избегне.
След като дошла на себе си, Магул-Мегери се изчервила от срам, покрила лицето си с ръка и се скрила зад чапрата си.
- Сега е ясно, че ти си Ашик-Кериб - казал младоженецът. - Но кажи ми, как можа да пропътуваш толкова голямо пространство за толкова кратко време?
- За да докажа истината, - отговори Ашик, - сабята ми ще посече камъка, но ако излъжа, нека вратът ми бъде по-тънък от косъм; но най-доброто от всичко - доведете ми сляпата жена, която не е виждала Божията светлина от 7 години и аз ще й върна зрението.
Сестрата на Ашик-Кериба, която стояла до вратата и чула думите му, изтичала при майка си.
- Майко, - извикала тя, - това е точно брат ми и точно твоят син Ашик-Кериб!
И като я хванала за ръката, повела възрастната жена на сватбения пир. Тогава Ашик извадил буцата пръст от пазвата си, разредил я с вода и намазал очите на майка си, като казал:
- Всички хора знаят колко силен и велик е Хадрилиаз!
И майка му прогледнала. След това никой не посмял да се усъмни в истинността на думите му и Куршуд-бек мълчаливо му отстъпил прекрасната Магул-Мегери.
Тогава в радостта си Ашик-Кериб му казал:
- Слушай, Куршуд-бек, ще те утеша. Сестра ми не е по-лоша от бившата ти годеница, аз съм богат, тя ще има не по-малко сребро и злато. Така че вземи я за себе си - и бъди толкова щастлив, колкото съм аз с моята скъпа Магул-Мегери.
*Бел. прев. Според свидетелството на руския поет Фьодор Сологуб, Лермонтов е създал приказката по мотиви от популярната в Кавказ и Средна Азия песен за Ашик-Кериб. Поетът я кръщава „Турска приказка”, но песента за Ашик не е позната в пределите на Османската империя (б.пр.).
