Хайку и други стихотворения

Мирослава Панайотова

***
Жълтите цветя
тихичко си говорят
за жълти неща.

***
Днес е дъждовно.
Но мисля за розите.
Слънце в косите.

***
Слънце в клоните
на голото дърво е
всъщност дар божи.

***
От сив памук бе
небето, а после там
изгря слънчоглед.

***
Изгревът кацна
на старата фабрика
с празни прозорци.

***
Последни цветя
за годината крият
надежди все още.

***
Вечнозелени
дървета охраняват
земя и небе.

***
Гледа ме с въпрос
малко сладко котенце.
Отговор е то.

***
Две прегърнати
дървета ни напомнят
полет на птица.

***
Коледен изгрев
без сняг по дърветата.
Небе се ражда.

***
Шизофренното
водене на разказа.
Новата вълна.