Васил Каратеодоров

Ще бъде ли през утрина, потънала във бяло,
или през мрачна вечер, или нощем - все едно:
повехнал лик ще прибледнее в старо огледало
и ще изчезне мигом като слънчево петно.

Ще плачат, - ала мъртъв с ничий плач не се събужда,
- о нямо изваяние от камък! - ще мълчи.
Раззината вратата ще приема близки, чужди
и стаята ще бъде пълна с восъчни лъчи.

И ето, дигнал кръст, ще каже старият свещеник
напява сетньото прости и тихия псалом,
и после всички ще тръгнат тъжно подир тленния,
за да го придружат до вечния покоен дом.

И, може би, и то ще тръгне - малкото момиче, -
в безжизнен поглед скрило безутешната любов,
и пред прага на неговия дом със скръбен зов
ще падне мъртво на пръстта до вечния обичан.

———————–

сп. „Стефан Караджа”, г. 1, бр. 5, 26.02.1928 г.