ПРОЛЕТ

Паун Генов

Тая пролет - слънчева и весела
ме завари в стаята самин…
Пролет, пролет, веч не помня песните,
нито твоя пламен, слънчев химн…

Пролет, пролет, мъка бе в душата ми,
колко скърби минах в тоя град!
Милиони братя тука страдаме
от неволя, от тегла и глад.

Сещам: пак ти хлопаш по прозореца
и ме викаш: вън е светлина…
Но не знаеш колко тия хорица
днес униват, мъчат се и мрат…

Пролет свежа, стига си ме викала -
от света съм вече отчужден…
На живота струите забликали
ме обхващат като душ студен…

Пролет, пролет - слънчева и весела,
над селата вяра разнеси!
И сестрите да запеят песните
за живота - слънчев и любим!

—————

в. „Светлоструй”, г. 8, бр. 9-10, 1936 г.