Паруш Парушев

Всички книги, студии, статии, рецензии на Панко Анчев се отличават с оригинално мислене, задълбоченост, аргументирани и убедителни изводи и оценки.

Защото е отлично подготвен, мислещ, чувствителен литератор, който не прибързва, а проучва търпеливо, търси и открива най-важното и същественото.

Резултат от тези му удивителни качества е все повече оформящата се негова Философия на литературната история. Върху тази философия той работи вече повече от 20 години и резултатите от този труд се виждат.

През 2004 г. той издаде основата на своя фундаментален труд „Философия на литературната история”, а след това публикува своите авторски поредици „Непрочетеният…” и „Въведение в…”, в които изследва творческото дело на писатели като Георги С. Раковски, Димитър Талев, Христо Ботев, Захарий Стоянов, Цветан Стоянов, Тончо Жечев, както и Йордан Радичков, Иван Вазов, П. К. Яворов.

През последните няколко години излязоха и неговите трудове върху преп. Паисий Хилендарски, Пенчо П. Славейков, Петко Р. Славейков, Йордан Йовков, св. Софроний Врачански, Иван Хаджийски.

Предстои да излязат трудовете му за Любен Каравелов, Боян Пенев, Елин Пелин, Иван Мешеков, Алеко Константинов.

В тези изследвания той търси философско историческите измерения на времето и литературния процес, в които се проявяват своеобразните таланти на въпросните автори.

Но и формулира важни особености на литературния процес, за неговата връзка с процесите в обществото и за начина, по който литературата свидетелства за случващото се в него.

Постепенно се събира една цялостна картина на литературния процес, която е изведена от фактологията, а не е произволна.

По-късно авторът издаде и една много важна и значима книга през 2020 г. „Идеите в литературния процес. Българската литература в Модерната епоха”.

Тук вече нещата са още по-изяснени, оформени и придобиващи цялостен облик.

В движението си към завършване на този грандиозен проект по формирането на научна философия на литературната история Панко Анчев премина през два много важни и впечатляващи труда „Идеите като думи. Преди да се формира стилът на епохата” (2021) и „Литературата като обществено съзнание” (2023), които получиха финансиране от Министерството на културата по Програмата за финансова подкрепа на творчески проекти в областта на литературата.

Тук българският литературовед и философ внесе важни щрихи и корекции в проекта и показа ролята, която играят идеите в развитието на литературния проект .

Сега Панко Анчев предлага друго фундаментално изследване „Теория на литературния процес”, което също се реализира с финасовата подкрепа на Министерството на културата и с него авторът затваря кръга и показва цялостен модел на литературния процес в неговите многобройни проявления.

Вече се вижда в пълния му вид мащабът на неговото мислене и дълбочината на неговите анализи и изводи.

Най-важна, в крайна сметка, е тезата на Панко Анчев за начина, по който се осъществява връзката между литературата и обществените процеси. Литературата се създава от ярки творчески индивидуалности, но тя свидетелства и изразява обществените идеи и процеси.

Никой писател не може да се откъсне от времето и обществото и да им е чужд. Дори и тогава, когато прокламира „бягство от света” и дори се затваря в „кулата от слонова кост”.

Но трябва да умеем да четем тези писатели, за да извлечем техните свидетелства и всичко онова, което са изразили от идеите на обществото. Тогава ще видим и как се проявява литературният процес, какви са неговите особености, посоки на движение, главни акценти и идеи.

С този си труд Панко Анчев ни доближава до нови възможности да четем, анализираме и разбираме литературата. И да откриваме в нея огромни богатства, идеи, мисли и художествени средства.

Изследователят обръща специално внимание върху преходните периоди в развитието на литературата, когато се сменят епохите и как литературата свидетелства за това и изразява новите идеи на новия тип общество.

Панко Анчев е първият, който се опитва да проследи логиката и механиката на този преход и да формулира някакви закономерности и правила в него.

Когато историята на литературата се разглежда като историята на литературния процес, е възможно тя да бъде видяна в мащаба на цялото и непрекъснатото, взаимно зависимото, вечно продължаващото.

Тогава случайното, внезапното, необяснимото придобиват смисъл, произлизащ от цялата история.

Процесът винаги подготвя повече възможности и проявления, отколкото самият изследовател може да си представи и допусне. Защото много причини и обстоятелства се намесват, въздействат си или се изключват, но винаги в рамките на непрекъсваемия процес.

Панко Анчев изследва и формулира литературния процес теоретично, за да създаде една нова среда и възможност за извеждане на целия комплекс от фактори, които обективно действат.

Но те се съобразяват винаги с начина на художествено мислене и изображение, критериите за литература, както и за това как в един или друг исторически момент литературата изпълнява своето социално служене, за да свидетелства за процесите в обществото и за да изрази неговите идеи.

Теорията, която Панко Анчев създава, е първа по рода си. Странно е, че досега никой не е подхождал към историята на литературата по този начин, с тази методология, критерии и принципи.

„Теория на литературния процес” от Панко Анчев е изключително важен принос в теорията и историята на литературата.

Тази много важна книга е истинско литературоведско събитие в нашия литературен живот.

——————–

Панко Анчев, „Теория на литературния процес”, издателство АТЛ-50, София, 2024 г.