Петко Тотев

Йоан Екзарх, старобългарски писател от Преславската книжовна школа, създадена през Х в. от цар Симеон Велики, е написал „Шестоднев”. Този важен за европейската цивилизация старобългарски книжовен паметник е първата славянска енциклопедия.

В хармоничен свод са събрани богословски истини и основни тогавашни знания в астрономията, географията, ботаниката, зоологията, антропологията и т.н.

Като разказва как Бог създава Вселената за шест дни, Йоан Екзарх изгражда единна представа за всичко видимо и невидимо.

Природата се схваща като едно цяло. Всяко тяло, всяко вещество и същество е на своето място, участва в общ промисъл, има осъзната или неосъзната връзка с Твореца и всички негови създания.

Този възглед е интересен не само от богословско гледище. Не е необходимо да се доказва колко актуален е естественонаучният подход да се търси мястото на всяко растение и животно, на всяко живо същество в обща система с единни закони.

Интересно е и друго: още в Х в. старобългарският писател чувства, че най-голямата трудност пред цялостния поглед към Природата идва от човешкия прагматизъм, от навика да се определя кое е „полезно” само от гледище на човешките потребности - покрив и храна.

Сблъсъкът на енциклопедизма и прагматизма в „Шестоднев” е трогателен. Ясно личи, че проповедникът е натрупал горчив опит в усилията си да обяснява единството на Природата.

Зад някои от примерите, които намираме в „Шестоднев”, се усещат съпротиви и опоненти с твърде познати черти и навици:

„Изречено бе словото божие и поникнаха всички земни треви и дървета, не само които раждат плодове и овощия, но и тези, които са безплодни и без овощия. Но и те не са по-малко полезни от тези, които принасят плод, а дори и повече са необходими за устройването на човешкия живот”. (1)

С най-ясни примери и притчи писателят от Преславската книжовна школа внушава, че полезно е не само това, което се яде. И достига до азбучни обобщения, без които мисленето е невъзможно:

„Но не всичко, което е по-ценено, е по-потребно” (с. 117); „Нищо от това, което съществува, не е създадено напразно” (с. 130); „…в творението не може да се намери нищо, което да е излишно или недостатъчно” (с. 268).

Когато цитирам тези сентенции, съжалявам, че преводът на „Шестоднев” на съвременен български език толкова закъсня.

Току-що споменатите разсъждения от Х в. можеха прагматично да помогнат в ХХ в. - например в многоактната трагедия на бука в българската гора.

Неотдавна учени наши мъже отсякоха, че букът е плевел. И от слово преминаха към дело. Енергично плевяха бука и „внасяха култура”. Сякаш Природата е плантация, опитно поле, работилница, нива с безкрайни идеални и реални граници.

За жалост това е само един от съвременните примери. Следовниците на Йоан Екзарх добре познават силата на своите днешни опоненти, тяхната желязна хватка при налагането на „важното”, „полезното”.

—————————-

в. „Земя”, № 55 (927), 22 март 1994

————–

1 Йоан Екзарх. Шестоднев. Превод от старобългарски, послеслов и коментар от Николай Цв. Кочев. С., 1981, с. 116; и другите цитати са по това издание.