Петко Тотев

Старобългарският писател Йоан Екзарх е сред имената, които дават съдържание на понятието Златен век. Наистина през Х в. българският цар Симеон Велики събира в Преслав книжовници с блестящи възможности и постижения.

Създаденото от Климент и Наум, преки ученици на равноапостолите от Солун Кирил и Методий, от Йоан Екзарх и Черноризец Храбър, от Константин Преславски и други знайни и незнайни високонадарени мъже, скромни сподвижници на Словото, е градиво за европейската християнска цивилизация.

Шестодневите са книги, в които се разказва как Бог създава Вселената за шест дни. С развитието на християнската книжнина в шестодневите се натрупват стари и нови знания за видимо и невидимо.

След началното противопоставяне на християнски авторитети и езически мислители, като Платон и Аристотел например, започва по-спокойно вглеждане в знанието и мисленето на предходниците.

Критиката престава да се разбира само или предимно като отрицание, започва да звучи и като общ спор и стремеж към хармония. Така от два и повече източника се леят познания, разсъждения, които и да остават раздалечени, не се взаимно унищожават, а се натрупват, обновявят и изпробват в следващи размисли и действия.

Йоан Екзарх пише своя „Шестоднев” по късновизантийски образци, в които вече мислители като Платон и Аристотел спокойно се изписват сред християнски апостоли и светии.

Старобългарският писател от Преслав в пролога към книгата си, написан като обръщение към цар Симеон Велики, разсъждава за събирането на знания и мисли.

Книжовникът, който започва да се труди, е оприличен на зидар. Той търси камъни и мрамор от богати и по-скромни предходници и съвременници, за да гради. Може ли да си позволи да прибави нещо и от себе си? Само „слама и пръти” за покрив - казва с великолепна самоирония Йоан Екзарх.

Ударението, което поставя събеседникът на цар Симеон Велики, подчертава източниците, събирането, градежа с участието на мнозина.

Сега може да ни се стори, че християнското смирение на автора омаловажава собствения принос, оригиналността на индивидуалното, неповторимостта на личното.

Но знаменитите думи за прътите и сламата са много по-дълбоки и не се побират в проблематиката за личния и общия принос.

Да се съберат знания и мисли от различни цивилизации е мъчна работа. Упоритият навик да се разрушава завареното и да се започва летоброенето от нас самите заставя цели векове и поколения да работят сляпо, често на празен ход, или да се опиват с наркотиците на всеразрушението и самоунищожението.

Номадите разрушават градове след градове, страни след страни и великото преселение на народите не спира и не спира… Как при това положение да се създава култура, т.е. към знание да се прибавя знание и към мисълта - мисъл? Как започнатото от едни да бъде продължено от други?

Не е случайно, че най-авторитетните наши и чуждестранни изследователи на „Шестоднев” наричат труда на Йоан Екзарх енциклопедия. Първата славянска енциклопедия е написана на старобългарски език.

И то преди самата дума енциклопедия да е станала популярна чрез френските просветители около Дидро през ХVІІІ в.

При това Йоан Екзарх започва да надгражда със „слама и пръти” не само една книга, свод на тогавашното знание, а и волята да се създава култура на славянски език.

Покривът от пръти и слама, огрян от усмивката на Йоан Екзарх, е смирено християнско поглеждане към собственото дело. Но не само това.

Звучи деликатно обръщение към всички събирачи на знания и мъдрост: не бързайте да покривате, мислете откъде още могат да се намерят тухли и камъни.

Първата славянска енциклопедия, създадена в Преслав, още в началото си е обърната и към нашия темперамент, към импулсивността ни, към бурното наше втурване в нови посоки, към бързото изгасване на поривите и изоставянето на работата по средата.

Но даже и да си останем такива, каквито сме - не бърза да закръгля беседата си с цар Симеон Велики авторът на „Шестоднев” - даже и занапред припряно да поставяме покриви от слама върху градежи от мрамор, пак не е съвсем лошо. Защото нещо се прибавя, защото мисълта е да се доизгражда, а не да се разрушава.

Енциклопедия означава цикъл, кръг от науки, изкуства, знания. Първоначалният цикъл е включвал седем науки и изкуства. Сегашните науки и изкуства са неизброими.

И въпреки несъмненото развитие на просвещението, казаното от Йоан Екзарх в пролога на „Шестоднев” остава остро актуално.

Не само ние с южняшкото си нетърпение бързаме да оценяваме, да теглим заключения, преди да знаем.

Не само ние, едва достигнали някъде до средата на нещо започнато, гледаме да сложим капак на всичко и да си осигурим остро преживяване - да не допуснем някой друг да сложи точката над i.

Не само ние струпваме накуп мрамор, слама и пръти. Иронията и самоиронията на Йоан Екзарх също е култура, също е порив да се събира, да се гради и доизгражда.

Защото времето не е само за разрушаване. Казано е: „Има време за всяко нещо… Време за събаряне и време за градеж… Време за разхвърляне на камъни и време за събиране на камъни…”. (1)

Даже ако човек продължава да цени повече от всичко своя кървав договор с Мефистофел, даже ако си остава природна стихия, той не може да избегне времето за градеж.

Няма природна стихия, която да е само разрушителна.

————————

в. „Земя”, № 31 (903), 14 февруари 1994

——–

1 Еклесиаст, гл. 3, 1:5.