Цветана Костова

„Без компромиси”, Димо Троянов, издателство „Мултипринт ‘’ - София, 2022

Чрез новата си книга ,,Без компромиси ” Димо Троянов за пореден път утвърждава мястото си сред сатириците в нашата съвременна литература - автори на епиграми и афоризми. Той продължава от предишните си издания /,,Трънливи слова” - 2017 г., „Житейски мотиви” - 2020 г./ настойчиво и с безпощадна директна острота да бичува пороците на съвремието.

Като комично жалки са представени онези, които със своето преливащо самочувствие приличат на ,,балони”, готови да се превърнат в нищото. До тази човешка слабост са наредени и синонимните: самоувереност, самонадеяност и надменност.

Поетът-художник застава с възмущение и срещу бързата фалшива популярност, незаслужената награда или слава без покритие, ореола на посредствеността. Възмутително е и когато оплескалият се с кал си позволява да критикува другите или да им ,,подлива вода “.

Непростими са най-вече злобата, подлостта и завистта:

От завист озлобен е дяволът сега,
че някои са с ореол, а той - с рога!

Поведението на политиците е наречено ,,неизчерпаем извор” за сатира, а народният вот ,,благоденствие” за техния живот, лицемерни обещания, чорбаджииска алчност, келепирджийство, хамелеонства:

Отрязаха на октопода главата,
но зловещо са му живи пипалата!

Поетът е надникнал и в парламента. Промяната е видяна като пълна разруха на страната ни, фалшива демокрация, а протестите са ,,предимно за парата”; здравната пътека е като пътека към гробищата, заради непосилните цени за пациентите!

Налага се изводът, че ,,Много наши политици заслужават белезници!”.

Когато навлиза в сферата на редактирането, сатирикът смело застава срещу своеволните ,,съавторски упражнения” на някои редактори.

Четвъртият раздел в книгата започва със символична илюстрация - голяма ножица, прерязваща стъблото на роза и стичащи се капки кръв!

,,Незарастващи” са раните от злините, нанесени от цензурата и антидемократичността, насилието, заблудите, провокацията, лукавостта.

Своята творческа позиция Димо Троянов изразява чрез мнението, че сатирата, отхвърляйки пороците на обществото, неизменно застава срещу всичко онова, което загрозява човека и света, но със сигурност е и ,,горчиво лечение”.

Самият автор със своята гражданска социална ангажираност е ярко доказателство, че творецът трябва преди всичко да е достоен и непримирим срещу човешките слабости и пороци, за да тържествуват доброто, любовта и красотата.