Цветана Костова

,,Разни случки от живота” - Димо Троянов, издателство ,,Мултипринт”- София, 2022

„Разни случки от живота” на Димо Троянов е книга с житейски разкази, в които прави впечатление художническият и психологически поглед на автора - ,,В мислите му още кръжеше като оса оная случка по време на обедната почивка и бодеше съзнанието”
/ Случката/.

Писателят е литературният герой, който пътувайки, наблюдава всичко около себе си и изразява своето активно гражданско отношение. С майсторските си прийоми и като художник той приема природата с удивление и топлота.

С лирически усет открива в нея красота и чаровна щедрост - ,,… слънцето…щедро раздава топлата си усмивка”, ,,…а влакът прелистваше пред очите ми албума на природните красоти.” Особена красота в сборника при изображението на житейските епизоди има хуманният подход на твореца.

С хуманна хубост е изпълнено ,,празното пространство” - каквото представляват клошарят и кучето за безсърдечната богата дама, когато кучето на клошаря пуска в ръцете му недоядената пица, а той от своя страна я разделя по равно между двамата - човек и животно!

Дълбоко съчувствие към съдбата на бедните е изразено в „Случката” - ,,…компания му правеха само спомените.” И авторът, връщайки се в родното си село, се отдава на спомените, но те са заредени с вълнуващи и неповторими детски преживявания.

Димо Троянов акцентува и на ,,възмутителните реалности ‘’ в обществения живот - разюздената беззаконност, нелепата педантност, показната жестокост. Писателят-художник проявява нетърпимост и към нравствените човешки пороци като самонадеяността и надменността.

Това успешно е постигнато и в епиграмите му, но тук - в прозата, в лицето на своя талантлив преподавател Петър Куцаров, той посочва пример за подръжание и вдъхновение - личност, която е освободена от подобни слабости и който винаги е зачитал мнението и на своите възпитаници.

Неслучайно след благотворното влияние на преподавателя се появява и едно от най-вдъхновените стихотворения на Димо Троянов - „Старата чешма”.

Много приятно и по човешки е разказана историята за сърната, сръндака и поотрасналата им вече рожба; за грижата на Георги да бъдат преместени в зоологическата градина.

Хуманни чувства поражда и съдбата на невинната птичка, която сама се е вкарала през комина в ,,затвора” на печката, покрита с чернилка от сажди. Любовта и милосърдието спрямо животинския свят придават на творбите особено очарование.

Улавя се склонността на автора към топла сърдечност и когато говори за своите приятели от чужбина, както и за хората, с които живее и работи.

Не липсва и лекият и развлекателен хумор, бликащ във ,,Весели миниатюри по действителни случки” - ,,Вие не сте стара, а само така изглеждате!” - казва ученичка на своята учителка с намерението да я поласкае.

Комични ситуации са представени и при описанието на шеговитите дружески закачки между колегите, както и в още един пример от ученическия живот, когато ученик, без да иска се самонаказва с гръмогласната си насмешка над текст от контролно упражнение по литература - оказал се негова глупост. Симпатия поражда образът на досетливия дядо на писателя, който с духовита шега измисля нещо като капан за крадците.

Димо Троянов надниква и в града, и в селото; в превозните средства, отивайки и до морето. Навсякъде той открива сюжети, узряващи в съзнанието му с послания към съвременниците.

Чрез кратките си в хумора прозаични литературни форми се доближава до своите епиграми. Явно лаконичните изрази в тоя раздел от творчеството му са любимо езиково и стилно средство, предпочитано от автора.

Поетът и прозаикът, скулпторът и живописецът се препокриват и взаимно допълват в Димо Троянов. Това му дава сили по-уверено да върви към действеното и неувяхващо българско слово