КЪМ ПОЕТА
превод: Тихомир Йорданов
Това е нелепа идея -
пред старост да тръпнеш от страх,
да пишеш: Угасвам… Белея…
И „ох, скъпа моя!”, и „ах”!
Отричай таз истина груба,
на себе си казвай поне:
„Аз млад съм и още съм хубав…
и още… защо ли пък не?”
Макар да е явна измама,
лъжата ти вече простих.
Дори любовта да я няма,
поне ще е радостен стих.