Павел Телчаров

Тихомир Павлов - „Благословената земя”, съвременен роман, София, 1933

През последните години Тихомир Павлов се отдава почти изключително на социалния роман.

След романите „Горчив смях” и „Вечната приказка”, романът „Благословената земя” иде да разкрие една нова страна в творчеството на автора.

В този роман Тих. Павлов пледира в художествена форма за един практически модел на социална хармония и справедливост.

Авторът е разрешил своята задача напълно художествено, без нито за момент да се отдава на изкушението да теоретизира каквото представя един роман с определена теза. И това е едно от главните достойнства на „Благословената земя”.

Интригата е обусловена от проявлението на характерите и от еволюцията на събитията, така че в края на краищата онова, което авторът сочи като „практически идеал”, се налага с вътрешна необходимост.

Върху фона на нашата селска действителност са дадени три съществени типа: консервативният селски богаташ - лихварин; ортодоксалният марксист Громов и представителя на народнически настроената интелигенция - А. Горанов.

В града пък е даден отрицателният тип на паразитиращия безделник Винаров, издънка на едно умиращо съсловие.

Фабулата на романа е следната. Асен Горанов, беден селски учител, напуща учителството, за да може да свърши своите науки в университета.

В столицата той се запознава и става близък приятел с един професор по агрономия, чиито планове за рационално обработване на земята и за увеличение на народното стопанство го увличат.

В столицата Ас. Горанов има за съквартирант Винаров, повърхностен и суетен младеж, който му намира работа като домашен учител в богатото семейство Граменови. Винаров е добре приет у семейството на банковия директор Граменов.

Със своите аристократични маниери той е успял да покори сърцата на всички у Граменови, с изключение само на дъщеря им Анна, която предпочита пред лекомисления Винаров сериозния и трудолюбив Горанов, който също не й е безразличен.

Изминават четирите университетски години и Горанов е изправен пред необходимостта да търси работа. Не намерил в столицата такава, той е принуден да се върне в село.

От тоя момент именно започва творческата работа и нравственото издигане на героя, който е от расата на борците и не се поддава лесно на отчаяние.

Горанов с мъка заглушава своите чувства към Анна, която е принудена под натиска на родителите си, да се омъжи за Винаров. Но последният скоро пропилява състоянието на своя тъст и Анна е принудена да преживее горчиво разочарование.

Между това работите на Асен отиват като по чудо добре. Малкото селско стопанство, което той е основал със своите оскъдни средства, скоро се разраства в огромно предприятие. Мечтата на Асен за една селска община, организирана на кооперативни начала е осъществена.

Унесен в работа, Асен не е забравил своята любов Анна. Нещо го влече към столицата. Тук Анна, подтикната от мизерията, сама идва да го намери в неговата кантора.

Винаров завършва в затвора като фалшификатор.

Асен Горанов предлага своята подкрепа на Анна и на двете й деца в село Богатово, което под неговото ръководство се е превърнало в цветуща градина.

———————-

в. „Литературен глас”, г. 6, 18.03.1934 г.