Александър Гочев

Тази втора част на статията се основава изцяло на интервюта на проф. Джон Миършаймър*

Международният съд на ООН, високо професионален, реши, че има правдоподобни доказателства за намеренията на Израел за геноцид и че има правдоподобни доказателства за извършване на геноцид в Газа.

Гласуването по двата спекта беше  13:1 и 12:2. Израелският член на съда гласува против за един аспект. Представителят на САЩ гласува “за” за двете мерки.

Единственият съдия, който постоянно гласува за Израел, беше от Уганда. Решението на съда беше зашеметяващо поражение за Израел: Израел трябва да спре да наказва и убива цивилни в Газа. Съдът не постанови прекратяване на огъня, защото не може да постанови Хамас да спре да се бие (Хамас не е държава). Не е честно да се нареди на Израел да спре да се бие, ако не е възможно да се нареди същото за Хамас, защото Хамас не е страна на процедурата.

По същество съдебното решение означава, че военната операция на Израел срещу Хамас трябва да бъде като военната операция на Русия в Украйна, такава, че да се избягват военни действия срещу цивилни. Така, решението на съда е  сериозно петно ??върху репутацията на Израел, петно, което няма изтриване.

Хамас не е държава, не е екзистенциална заплаха за Израел, най-мощната ядрена държава в Близкия изток. Става въпрос за съпротива, палестинска съпротива. Няма никакво място за сравнение на ситуацията в Газа с холокоста на евреите от Германия. Говоренето за холокост в този случай е чисто и просто пропаганден трик. А изявленията и действията на израелското правителство дават неоспорими доказателства за намерение за геноцид. („Пътят към ада е павиран от израелските лидери” - заглавие на статията в израелския вестник Haaretz).

Съветът за сигурност на ООН има правомощия да наложи съдебното решение, но САЩ най-вероятно ще го блокират. Различни други наказателни действия срещу Израел могат да бъдат разпоредени от Общото събрание на ООН: действия от страна на Международния трибунал; препращане на случаи към Международния наказателен съд; признаване на Палестина като пълноправен член на ООН.

Признаването не е еквивалентно на решение за две държави (то трябва да бъде договорено), но ще окаже натиск върху САЩ.

Отразяването на съдебния процес от официалните влиятелни западни медии беше ограничено до реакцията на Израел.

Половината от гласоподавателите на Байдън смятат, че става въпрос за геноцид, а 70% смятат, че е необходимо прекратяване на огъня, доказвайки силното влияние на алтернативните медии върху мнението на хората, т.е. ограничавайки ефекта на официалните медии.

Почти всички влиятелни международни играчи, включително САЩ, подкрепят решението за две държави, каквато бе и позицията на  всички американски президенти след Джими Картър.

Мнението в Израел обаче е твърде надясно. Основният въпрос е какво могат и какво ще направят САЩ. Отговорът се налага от практиката: CAЩ винаги са били на страната на Израел главно и единствено поради мощното американско израелско лоби. Последното, обаче, ще постави САЩ в още по-голяма изолация.

Първото нещо, което САЩ трябва да направят в момента, е да започнат да третират Израел като нормална държава. Да кажат на Израел, че израелско-палестинският конфликт трябва да бъде прекратен.

В дългосрочен план  трябва да бъде прието решение за две държави, което изначава натиск върху Израел.

Главната пречка за приемане на това решение е  изключително мощното американско израелско лоби, което прави почти невъзможно американският президент да окаже натиск върху Израел да прави това, което не иска.

Хора като Нетаняху смятат, че притежават САЩ. Така беше и преди така е и в момента. Днес обаче изглежда, че има значителна обществена подкрепа за промяна на тази ситуация, тъй като тя нанася вреди на американските национални интереси.

Цената за САЩ е изключително и с времето само ще расте.

За съжаление, шансът за промяна е много малък, което означава, че САЩ и Западът имат сериозни проблеми.

Имайки предвид, че  войната в Украйна оказва същото влияние като нищо не се прави и по отношение на този конфликт. Крайният общ резултат показва докъде може да се стигне само с военна сила.

Още, показва докъде може да се стигне ако външнополитическият елит не е в състояние да прояви елементарна сдържаност.

Например, ако САЩ решат да нападнат Иран, появата на нова ядрена сила е почти сигурно (вероятно с руска помощ и с изглед за  стратегическо партньорство), а това ще бъде пагубно на първо място за Израел.

Започва да става ясна липсата на главна американска стратегия. Най-сериозната заплаха за САЩ е Китай, а насочването към Украйна и сега към Близкия Изток  е загуба на фокусировка - голяма грешка от гледна точка на глобален баланс на силите.

През 1991-2017 г. имахме еднополярен свят - САЩ. Сега имаме три полюса - САЩ, Китай и Русия. Имайки предвид класическата военна китайска гледна точка за конфликт между три сили, можем да се спрем на следните два сценария: при две слаби сили побеждава очевидно третата; при една слаба сила и две приблизително еднакво по-големи крайният победител е слабата сила, поради взаимното изтощаване на доминиращите две в конфликта. Русия, в нашия пример, е най-слабата от споменатите горни три.

За САЩ има три важни области: Европа (срещу Русия днес и Германия преди), Източна Азия (срещу Китай) и Персийския залив (заради петрола).

Исторически Европа е била най-важната зона, но след 2017 г. Източна Азия се оформя като номер едно за САЩ поради географското положение на Китай.

Следователно САЩ не би трябвало да затъват в Европа, още повече, че Русия не е фокусирана да доминира там. Персийският залив в момента не е под контрола на една единствена велика сила.

За съжаление, днешната политика на САЩ е такава, че най-вероятно ще затъват още повече и в Европа, и Близкия изток: ситуацията само ще се влошава за САЩ просто с течение на времето,  както в Украйна така и покрай конфликта в Газа, т.е. бързото преориентиране към Източна Азия е под въпрос.

Освен това, имайки предвид картинката с трите сили, винаги е много изгодно за САЩ да имат една от другите две големи сили на своя страна. Например, Русия.

Ако не беше мислено ден за ден  в периода 1989-2017.

Днес резултатът е обратен - Русия и Китай си сътрудничат, защото САЩ  бутна Русия в обятията на Китай. С идеята за разширяване на НАТО на изток. Диагноза: САЩ са загубили фокус, отдавна, и сами са си най-големият проблем.

Източници:

Absence of US Strategy, Middle East & Ukraine - John Mearsheimer, Alexander Mercouris & Glenn Diesen

https://www.youtube.com/watch?v=1Jj6SUrasl0

Hamas not the existential threat to Israel: John Mearsheimer

https://www.youtube.com/watch?v=XyAp0R_gh24

Israel-Hamas, Ukraine-Russia and China: John Mearsheimer on why the US is in serious trouble!

https://www.youtube.com/watch?v=62FCVJycwSA

*Джон Джоузеф Миършаймър (John Joseph Mearsheimer), роден на 14 декември 1947 г., е американски политолог и учен по международни отношения, който принадлежи към реалистичната школа на мисълта. Той е заслужил “R. Wendell Harrison” професор в Чикагския университет. Считан е за най-влиятелния реалист на своето поколение.

Миършаймър е най-известен с разработването на теорията за офанзивния реализъм, която описва взаимодействието между великите сили като основно водено от рационалното желание за постигане на регионална хегемония в една анархична международна система. В съответствие със своята теория Миършаймър вярва, че нарастващата мощ на Китай вероятно ще го доведе до конфликт със Съединените щати.

В своята книга от 2007 г. „Израелското лоби и външната политика на САЩ” Миършаймър твърди, че израелското лоби упражнява непропорционално голямо влияние върху външната политика на САЩ. По-новата му работа се фокусира върху отношенията между Съединените щати и Китай и участието на Запада във войната в Украйна. https://en.wikipedia.org/wiki/John_Mearsheimer