ТЕЛЕФОН
превод: Красимир Георгиев
В моя дом зазвъня телефон.
Вдигам бързо:
- Кой ме търси?
- Слон.
- Откъде сте позвънили?
- От милите камили.
- Какво да ви извадим?
- Шоколади.
- И кой ще ги яде?
- За сина са те.
- А много ли да пратя?
- Пет-шест да са килата,
до седем да ги сложим:
той повече не може,
че мъничък е още!
А снощи
бе позвънил
крокодил,
със сълзи споделил:
- Мой мили, любими,
галоши прати ми -
на мен, на жена ми и на Тотоша.
- Почакай, зъбати,
наскоро ти пратих
два чифта нелоши,
чудесни галоши.
- Ах, тези, приятел,
които ни прати
наскоро, за кратко
изядохме сладко;
очакваме пратка
за крокозахапка
на нашта дружина -
дузина
нови и сладки галоши!
А след туй звънкат зайчета клети:
- Ръкавички ни трябват, пратете!
А след туй звънкат разни макаци:
- Книжки дай за маймуноюнаци!
Позвъни ми мечок след това,
заръмжа като звяр, зарева.
- Спрете воя, мечок, не ревете,
вашто искане с мир обяснете!
Но той само „ох” и „ах”,
а защо и за какво,
не разбрах!
Жалко!
- Окачете, моля слушалката!
А след туй позвъниха чаплите:
- Изпратете ни, молим ви, капките.
Ние с жаби преядохме, значи,
и стомасите чакат илачи!
Такива глупости заливат мен
ден след ден:
дрън-ди-лен,
дрън-ди-лен,
дрън-ди-лен!
Ту тюлен позвъни, ту елен.
А наскоро две газели
позвъниха и запяха:
- Таз неделя
много тежко
изгоряха
въртележки!
- Ах, вий в грешка сте, газели,
въртележките са цели,
а и люлките ви, ето,
цели там са. Не крещете,
а елате вий в неделя
и седнете бодро-свежко
върху люлки-въртележки!
Но газелите не чуват,
продължават да хортуват:
- Сто бели
дали не бяха?
Всички люлки
изгоряха!
Що за глупави газели!
А вчера се разсърдих люто
на кенгуруто.
- Това ли е квартирата
на Мойдодир? -
попита и зарита.
Аз кряснах тогава:
- Не! Туй е чужда квартира!
Но кенгуруто не спира:
- А Мойдодир къде остава?
- Нямам представа.
Следвайте ред -
позвънете на номер
сто и двадесет и пет.
Три денонощия не спах,
гроги бях.
Стига звън,
повече не мога -
нужен ми е сън…
Щом легнах по тъмно -
звънна!
- Кой звъни по тревога?
- Носорогът.
- Какъв е проблемът ви в тоз късен час?
- Беда! Беда!
Тичайте по-бързо при нас!
- Какво стана?
- Спасете!
- Кого?
- Хипопотама!
Ето, пропадна… Блатото го хвана…
- В блато ли?
- Да, тъй голям,
ни насам, ни натам!
О, елате бързо вие,
блатото ще го покрие,
ще умре геройски там
нашият хипопотам!
- Тичам! Тичам аз, за бога!
Ще помогна, ако мога!
Тази работа трудна е, знам -
дърпам в блатото хипопотам!
——————
* Тотоша и Мойдодир - персонажи от приказни произведения на Корней Чуковски.
