Соня Зубович

превод: Елка Няголова

ПЕСЕН

Тръгва тя
капка по капка,
избухва
и буйства
като водопад,
блести,
разлиства ме,
и ме издува,
тясно е, мести се,
ето я -
п е с е н.

ЕКОТ

И ви признавам:
няма разгроми,
пък и е казано:
тук няма празно,
всичко е път само,
всичко е гладко,
всичко река е,
през нас е текла,
всичко е
е к о т.

ОДА НА РАДОСТТА

Живеят в душата ми
бели дантелени облаци,
невинни усмивки люлеят се
и пеперуди в сърцето ми пърхат,
и лястовици гнездят,
и пенят се в гърлото ми мехурчета
от хубост и от любов.
В сърцето ми,
толкова мирно
и толкова чисто
с в е т л е я т.

АКО СЪРЦЕТО ИМА ЛИЦЕ

Ако сърцето има лице,
на море ще прилича,
но не заради магиите тайни,
талазите, капките, пяната,
не и заради приливите и отливите.
Ако сърцето си има лице,
най-красиво ще бъде,
когато в него
разплисква се
с л ъ н ц е т о.

ОТСТЪПИ ДО РЪБА
НА ПОЛЯНАТА…

Класове некосени в ливадата,
залюлени тихо от вятъра,
лека музика изпод крилата -
на пчели, пеперуди и птици…

Отстъпи до ръба на поляната
и от тънките дъхави борове -
портиерите на Любовта,
дето кланят се на свободата…

НЕОТКРАДНАТО НЕБЕ

Небето е цветно,
с игриви рояци от форми,
преди картината да е нарисувана,
когато светлината на дъгата е ясна
и е страхотно, и е невидимо,
а когато притиска ни,
така натъжава,
люлее облаците,
и бури назряват,
повдига вълните,
и разширява дъгите,
о, както оказва се,
винаги ни възхищава.
Не, няма да стигнем до него,
да го изобразим,
да го опишем
и да го изпеем.
Небето над нас
не може да бъде
откраднато.