ХЛЯБ
превод: Елка Няголова
ХЛЯБ
Във хладните утрини, толкова бели,
щом рее се сняг над къщи заспали,
топи ме желание и в мене гребе,
покълват зрънцата на моята памет.
И чудо безкрайно със чудо се слива,
пробиват през мене твойте лъчи.
И аз моделирам те - истински жив,
от бяло брашно и сълзи горчиви…
Не си ти един сред много любими.
Не си и глухарче, привичка заучена…
Закваска в тестото ми си. И име,
което замесвам, та хляб да получа.
Сълзи и брашно… И ражда се хлябът,
пече се с мечтите, ухае от печката.
И нека навън блъска вятърът ядно,
из пустите къщи, в комини далечни…
ЛЪЖА И РЪЖ
Лъжа и ръж,
човеците смисъла бъркат въобще.
Режат с ножа
тялото Божие,
дерат на небето кожата,
без да спират и да се тревожат.
И, Господи, всичко това - с възхищение!
Сякаш в полето ръжта засяват,
ръце прострели, опънали жили,
мелят и имитации правят -
навярно сърцето така им суфлира.
Какво сея аз - лъжи или ръж,
не всякога слуша сърцето ми нотите.
Но пазиш ме ти, любов вездесъща -
за хляба духовен да стигне брашното.
