Захар Прилепин

превод: Литературен свят

На 16 март 1884 г. е роден Александър Романович Беляев, съветски писател-фантаст.
Днес се навършват 140 години от рождението му.
Не съм го препрочитал много отдавна, но в ранната ми младост ме поразиха:

1. «Ариел» (1941; последният от 17-те романа на Беляев, най-любимият ми);
2. «Продавачът на въздух» (1929, също забележителен);
3. «Главата на професор Доуел» (1925, първият му роман);
4. «Владетелят на света» (1926)
5. и, разбира се, «Човекът-амфибия» (1928).

Така и не съм прочел всичките му 17 романа, и не съм сигурен, че ще ги прочета, но съм благодарен на този удивителен човек завинаги за моето щастливо детство.

Фантастика се е писала в Русия и преди 1917 година, но едва ли може да се спори, че именно в този период, от Беляев и А. Н. Толстой до Ефремов и ранните Стругацки - тя достигна невероятно, общонационално, оптимистично победно звучене.

В текстовете му, между другото, има мобилен телефон, пилотирани космически полети, безпилотник, трасплантология, пластична хирургия - но не това е главното. Главното е вярата му в преустройството на света, което ще осъществи руският съветски човек.

И още.

Екранизацията на «Човекът-амфибия» (1961) е чисто вълшебство, нереално прелестен филм, един от върховете на световното кино, любов завинаги.

Удивително е, че Владимир Чеботарьов, режисьорът, засне и «Батальоните искат огън» през 1985 г. - велика екранизация на великия роман на Бондарев, вчерашния юбиляр.

Необходими ли са ни екранизации на Беляев днес? Много са ни необходими, много.

Но ще вземат да развалят всичко. Ще започнат като начало да режат на парчета, изрязвайки всичко «съветско», «остаряло» - после ще добавят «съвременно», «актуално»; и - резултатът ще е очевиден.

А след десет години, ако Русия не свърне от избрания път, за 150-годишнината му отново можем да екранизираме и Беляев, и Бондарев. Когато отново станем себе си, и престанем да се кривим, да се правим на маймуни и кокетно да се самоунижаваме.