ЛУДИТЕ
превод: Димитър Полянов
Кат картонени войници
нас редят ни за парад;
някой мръдне ли из строя,
викат: „Лудите назад!”
Тях ги мъчат, тях убиват;
а и по случаен вот
в бронза тях ги възкресява,
слави ги човешкий род.
Дълго мисълта очаква
трепетно жениха свой;
простий смята я безумна,
мъдрий дума й „постой”.
Ала срещне ли я нейде
някой луд без път и брод,
от случайний брак се ражда
радост за човешкий род.
Видях Сен-Симон пророкът,
и богат и обеднял,
из основи обществото
преустройваше той смел.
От царете той запроси,
своят жертвувал имот,
уверен, че със плана си
ще спаси човешкой род.
Фурие ни казва: ставай
от калта, народе сляп,
работи сдружен в фаланги,
раят земен е за теб.
Вече страстно се сближават
земний шар с небесний свод -
звездната хармонья вечна
ще запей човешкий род.
Анфантен призна жената
веч свободна, равна нам.
Над таз тройка фантазьори
вий се смейте - туй го знам.
Дирим щастье в тоз живот,
чест на лудий, що възрадва
с бляна си човешкий род!
Кой Америка откри я? -
Луд един - за свойте чузд!
Кой на кръста бе разпънат? -
Лудий, кроткият Исус!
Ако слънцето забрави
своят огнений възход,
бързо някой луд ще палне
факел за човешкий род.
—————–
сп. „Червен смях”, бр. 20, 1920 г.
