Из „СЪНОВИДЕНИЯ от битието” (2015)

Ристо Василевски

превод: Елка Няголова

*
Най-хубаво за живота пее смъртта; а на нея най-много й се оплаква животът.

*
Ако правдата е Божи налог за онези, които се занимават с нея, би трябвало да е привилегия. Без правото да съдят кой е бил неин човек.

*
Вселената е нещо, което най-много наблюдаваме и нещо, което най-малко познаваме.

*
Мъдростта трябва постоянно да се закалява в контакт с мъдреците, все едно - колко това им пречи или ги впечатлява. И на другите трябва да им е позволено да я откриват, наравно с вас.

*
Не е най-лошо, когато някой трябва да ви пази гърба, а когато не знаете какво прави зад гърба ви.

*
Братята ви могат да бъдат истински или каквито ви ги отреди съдбата. Но и с едните, и с другите трябва да живеете така, като че са ви единствените.

*
Хубавите неща са повече от скъпоценните камъни, за които предълго сънуваме
и които се показват само при достойна възможност.

*
Животът е време за прослава на раждането и радостта, но и време за оплакване на всичките грехове, както и за изчистване от всичките злини.

*
Истинската песен сама си намира певеца.

*
Животът е нишка, която завързва началото и края на всяка съдба.