Павел Антоколски

превод: Тихомир Йорданов

Какво е дружбата?
Наздравица ли само?
Или разпалени слова?
Не!
В нашето училище голямо
друг речник има за това.

Друг речник има, друга слава,
подземен шум на корен друг.
Виши се Шипка двоеглава
и всичката поезия е тук.

И да мъдруваш не е нужно:
поетът знае дружба-служба.
Такъв е поетичният закон
на общия езиков дом.

Да се миря със малкото не искам.
Да бъде твърда мойта реч!
Окървавената Марица плиска
в кръвта ми и шуми далеч.
И плаче във душата ми вдовица
ранена люто с вражи меч.

Настава час в една история
да диша с пълна гръд човек,
да вижда ясно над простора
с какво граничи този век.

Мълчи нощта родопска, звездна,
със партизански огньове…
Тя в далнината не изчезва,
а все тъй споменът зове.

И в побеляващата заран
през просветляваща тъма
тя става нежност на другаря
и на България сама.

И в песен аз към нея тичам
и искам в стих да изрека:
И я л ю б л ю,
и а з о б и ч а м -
два бряга на една река.