Павел Григориевич Антоколски (Павел Григорьевич Антокольский), руски съветски поет, преводач, литературовед и драматург от еврейски произход, е роден на 19 юни (1 юли) 1896 г. в Санкт Петербург в семейство на адвокат. Дядо на Антоколски е известният скулптор, създател на известната статуя на Иван Грозни. През 1904 г. семейството се премества в Москва. Завършва частна гимназия (1914), посещава лекции в Народния университет на Шанявски, учи в юридическия факултет на МГУ, без да завърши - напуска го във втори курс. Печата от 1918 г. Първата си книга „Стихотворения” издава през 1922 г. През 1919-1934 г. е режисьор в драматическата студия на Е. Б. Вахтангов, по-късно преобразувана в Театър „Е. Вахтангов”. През 1923 и 1928 г. посещава Швеция, Германия и Франция с театъра на Евгений Вахтангов, публикува книгите „Запад” (1926) и „Третья книга” (1927), поемите „Робеспьер и Горгона” (1928), „Коммуна 1871″ (1933), „Франсуа Вийон” (1934). През 1930-1940 г. заедно с жена си Зоя Константиновна Бажанова, актриса от същия театър, ръководи народния театър на град Горки, станал по-късно фронтови театър. През 1930-те години ръководи литературните семинари в Гослитиздат и в Литературния институт „Горки”. Продължава да издава книги със стихове: „Действующие лица” (1932), „Большие расстояния” (1936), „Пушкинский год” (1938), „Полгода” (1942), „Железо и огонь” (1942), „Сын” (1943), „Избранное” (1947), „Стихи и поэмы” (1950), „Десять лет” (1953), „Мастерская” (1958), „Сила Вьетнама” (1960), „Высокое напряжение” (1962), „Четвёртое измерение” (1964), „Повесть временных лет” (1968), „Время” (1973), „Конец века” (1977) и др. Автор е на няколко книги със статии и спомени: „Поэты и время” (1957), „Пути поэтов” (1965), „Сказки времени” (1971). По време на Великата Отечествена война ръководи фронтови театър. За поемата „Сын” (1943), написана в памет на загиналия през 1942 г. на фронта единствен негов син Владимир, получава Държавна награда на СССР (1946). Член на ВКП(б) от 1943 г. През пролетта на 1945 г. е режисьор в Томския областен драматичен театър. Превежда произведения на френски (Беранже, Юго, Бодлер, Рембо, Арагон, Елюар, Кокто), български, грузински (Шота Руставели, Симон Чиковани, Тициан Табидзе, Карло Каладзе), азербайджански (Низами Ганджеви, Мирза Фатали Ахундова, Самед Вургун), арменски (Ованес Туманян, Егише Чаренц), литовски, украински поети. Преводите му са включени в книгите: „Гражданская поэзия Франции” (1955), „От Беранже до Элюара” (1966), „Медная лира” (1970), „Два века поэзии Франции” (1976). Умира на 82 г. на 9 октомври 1978 г. в Москва.

Публикации:

Поезия:

СИН/ превод: Иван Антонов/ брой 106 май 2018

ДРУЖБА/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 166 март 2024

ЗАКЛЮЧЕНИЕ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 172 ноември 2024